Новини

#отархива Неделя е, безконтролен ден за всякакви безобразия…

четвъртък, 02 февруари 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Усе­щането за липса на всякаква идея или мисъл как да изглеж­да този град, усещането за безстопанственост и безвластие, за безразличие, е от­чайващо и смазващо…

 

Ефим УШЕВ

 

 

Знае се, че ако някой иска да си свърши някаква работа в този град, ама необезпоко­яван от никого и без пробле­ми, трябва да го направи в не­деля.

Денят, когато няма служби, полиция, контролни органи и пр.

Това е денят, ко­гато се бетонират зелени площадки, за да се поставят ламаринени бараки - ама не петте отпуснати квадрата от общината, а още толкова.

Кой после ще ти търси кусури!

 

Това е времето и да отсе­чеш някое и друго дърво - не­делята е трогателно глупа­ва, безлюдна, няма кой да ти придиря или разпитва. Съби­рай бригада и сечи!

Това е де­нят, в който можеш да си па­сеш кравите и магаретата по централните тревни пло­щи на воля. Не че през друго­то време не можеш, ама дру­го си е да си спокоен, да не се оглеждаш за някакви мизер­ници, които ще цъкат с език и ще се мусят, демек - язък за цветята, дето ги садят, язък за дръвчетата, дето ей сега ще бъдат опасани от го­ведата.

Така и миналата неделя - разхождаш се по безлюдния център и слушаш, резачката пее ли пее още в десет сут­ринта, огромното дърво, са­мо преди месеци подкастре­но и вече пуснало нови филизи, рухва, а бригадата товари и носи вкъщи - половината зи­ма вече осигурена. Другата неделя още едно такова дър­во - цялата зима готова...

Към обед вече друга брига­да младоци, с викове ей-хоп, нагласяват поредната лама­рина в центъра, от която ще се лее боза, пардон - кока ко­ла...

Ама че има главен архи­тект, кмет, общинари - всич­ки ни лук яли, ни лук мириса­ли. Работата е опечена пред­варително, нека си приказват по заседания за градска есте­тика, туристически дестинации и пр. глупости. Важно е ламарините да растат и да се увеличават, свидетелство за народното благополучие…

Преди известно време „Екогласност” в Златоград предложи с писмо до съот­ветните комисии в ОбС да се промени размера на заплаща­ната сума при отсичане на дърво, както и да се разгле­дат заповеди и договори на кмета на общината от тази и миналата година, с които са дадени обществени терени (озеленени или тротоар­ни), и ако има такива, да бъ­дат отменени.

Предложи се също за тях да бъдат изгот­вени проекти за озеленяване.

За съжаление те минаха пок­рай ушите и очите на общинарите, без нужното внима­ние, а проблемите явно се за­дълбочават.

Впрочем, дали напук, дали нарочно, някой упорито и подмолно, на принципа на свършените факти, работи за процъфтяването на гро­зотията в този град.

Взехме си и главен архитект - и как­во от това! Тротоарите про­дължават да се заемат от бараки, досегашните продъл­жават да си стоят, зелените площи - по тях или пасат магарета, или се застилат с бе­тон за поредната ламарина, при това обезпечено с решения на т. нар. „експертен съ­вет”.

Къде е тук професи­оналния поглед, къде е тук грижата за някакво еко или друго естетизиране...

Усе­щането за липса на всякаква идея или мисъл как да изглеж­да този град, усещането за безстопанственост и безвластие, за безразличие, е от­чайващо и смазващо.

Наскоро стана известно, че маса бъл­гарски общини очакват да по­лучат сертификат по меж­дународната система за управление на качеството ІSO 9000.

Това свидетелство е необходимо заради изисква­нията на чуждестранните инвеститори за участието на общините по европейски­те програми, за да получават по-големи суми от струк­турните фондове на ЕС. А двата сертификата на ІSO за управление на качеството и за околна среда, отсега мо­жем да кажем, общината ни трудно ще покрие тези изисквания с грозния си кооп­пазар, с необмислените си ре­шения за поставяне на лама­рини навсякъде, с грешната си стратегия за управление на тревните площи, независимо дали са общински или частни. А без такъв серти­фикат няма инвестиции, зна­чи няма и развитие.

И крайно време е този „ня­кой”, в единствено или множес­твено число, да се покаже, да заяви честно и открито може ли или не може да въведе ред в четата, която сам си е подб­рал, може ли или не може да сложи край на безобразията, които вървят...

В противен случай други ще ги посочат, но тогава нещата ще поемат съвсем друг обрат, за който не ни се ще все още да разсъжда­ваме.

Така и поетът го е казал:

„...а беше неделя -

възторжено групова,

трогателно глупава,

безгрижна и шлагерна,

накрая - съвсем неочаквано,

почти като удар в тила -

концлагерна…”

 

(Бр. 14/2004 г. на „Златоградски вестник” )