* Незаинтересоваността ни към българското население в съседна Гърция го тласка към асимилация и отродяване…
Стоян БОЯДЖИЕВ
По повод 25-годишнината от възстановяването на демократичния режим в Гърция, станало след военната диктатура до 1974, пред гръцката общественост бе отново повдигнат въпросът доколко страната им е действително демократична, като се визира отношението и към малцинствата на нейна територия.
10 организации от Западна Тракия, между които и тази на българомохамеданите, както и от името на три македонски организации, между които „Небесна дъга”, политическата партия на „македонското”, т. е. българското малцинство, са отправили апел до гръцкия парламент, в който се твърди, че основната слабост на гръцката република е тази, че тя не признава съществуването на малцинства на нейна територия.
Отричат се малцинствени права както на славяноговорещите (над 300 хил. души), така и на турците (120 хил. души). В апела са поставени три основни искания: признаване съществуването на „турско” и „македонско” национално малцинство; незабавно ратифициране от Гърция на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства; прилагане на документите на ОССЕ за защита на малцинствата.
Отхвърляйки апела, говорителят на парламента казва: „Много добре е известно, че в Гърция няма нито турско, нито македонско малцинство”.
Министърът на отбраната каза, че „се разправяли фантазии”, а бившият министър на Тракия и Македония бил най-арогантен, като заявил: „Акцията на тримата народни представители е много провокираща и заслужава да им се каже на техния език „айсиктир”.
Тази линия се подържа от всичките 21 гръцки ежедневника, в които се заявява: „Гърция е единствената в Европа стопроцентно хомогенна държава”.
На друго мнение са обаче някои учени, според които в Тракия и Македония малцинствата са не само религиозни, но и етнически. В свое интервю министърът на външните работи Папандреу заявява: „Не ми прави впечатление, че мюсюлманското население в Тракия се нарича турско. Ако не се засягат границите, хич не ме интересува дали някой се нарича турчин, българин или помак”.
Турският печат поздрави изказването му и в статия, озаглавена „Браво, Йоргос!”.
А гръцкият в. „Вима” му отговаря така: „Няма да се намери нито един грък, който да е готов да се разисква въобще въпросът за наличието на някакво расово малцинство. Гръцкият народ е един и неделим”…
Само България остава безмълвна за своето изконно население в Гърция, след като се знае, че във всички международни договори населението в Западна Тракия се третира като българомохамеданско, а в Егейска Македония като българско.
Така е в спогодбите Моллов-Кафандарис и Калфов-Политис. С мълчанието и незаинтересоваността си, България допусна българското население в Гърция да се възприема вече и от международните правозащитни организации като „турско” и „македонско”.
(Бр. 21/1999 г. на „Златоградски вестник”)