Ефим УШЕВ
Този брой закъсня с излизането си.
Причина за това, читателю, е една срамна случка, станала в редакцията на вестника, която не прави чест не само на извършителя й. Но и на все още незрялото ни общество, лутащо се в т. нар. „преход”.
Срамно е това и за самия ни град, за който все казваме, че е „по така” от другите. Ама явно не е „баш така”...
Та в момента на приготвяне на броя, когато след броени часове трябваше да върви за набор и печат, в редакцията нахлу лицето Асен Титов Валенцов, с разперени юмруци и неприсъщи за външния му вид крясъци и заплахи - че и от редакцията, и от редактора в скоро време нямало нищо да остане; последва добре известната ни закана да внимаваме какво пишем, откъде накъде ще „позорим баща му” и т. н.
Младият здравеняк направи каквото можа, полицията засне последствията, оттук нататък имат думата други органи и институции.
Знаем, че младежът това лято се върна от Англия, където бе отишъл да поработи и да събере някоя и друга по-сериозна пара. Както много други златоградчани, разбира се...
Жалкото е, че дългичкият престой в тази вековна демокрация и култура явно не му е дала ни частица от себе си, след като с връщането си демонстрира възможно най-пошлото, усвоено от треторазредните английски криминалета и бордеи.
Отбелязваме поредния куриоз, за да може читателите ни да преценят кой кого „позори” - вестникът с някои свои критични бележки, винаги на принципна основа, или синът позори семейството си и себе си самия, с публичните си изяви…
Асен е син на известния местен учител и политик от БЗНС, уважавания от нас господин Тито Валенцов, който е и общински съветник, председател на постоянната комисия по култура, кандидат-кмет на миналите избори.
Нека сам прецени бандитското деяние на своя син и реши: ще го осъди ли и ще се разграничи ли от него, за да запази семейната си и лична чест, а и обществен авторитет...
Обществото чака неговата позиция. Обратното би означавало, че е имал нужда от просташката „защита” на сина си!
(Бр. 2/1999 на „Златоградски вестник”)