Пила съм вода студена,                      

та изпих змие асойна,

на каремън ма изяде. 

- Поди ми, майчо, порукай                  

деридерскен ми икюмин,                   

каремън да ми разпоре,                       

змийкана да ми извади.                       

- Дъщеро, мое, майчина,                      

стара са майка ни лъже.                      

То не е змие асойна,                            

ам ми е дяте лятошно, 

ат Буревскине афчяре.

   

ГОЛЯМА КРИЗА 

 

Двамина старци от едно нашенско баирску селу сьъднали аднъ утирна да подумат в кавеньъна и да пийнат кавица.

- Брех кардаш, сва гулема криза на удри. – рекал единиян.

- Хас бре, комшу, то сва бива, бива, ама и ейсакова балну и изеть ни бива. То да сме в увъна да, ам кана ще правиме в баирас?

- Да бе, не щиме прикара някак. Кими кумпирчек, кими фасульчек, научени сме да притикаме суха залуга. –  рекал другиян. - Нашине стари в напрешни паратики замане (времена) рапкуви гагальки  са мляли и счуквали на камень, та са яли.

- Хъ, праве казваш, ала в увъна да бехме, си е по-дручку.

- Хаир бе! – рекал другиян. – Бельки там нема криза? Ти знаиш ли кана я причух? Нъли синън ми има къща в селу ут увъна, та са каращисани с гърце. Та едно стару гърчище нагудилу женана му да са пукачи на дървена скала, та да махне закачено въже. И ага са възкачила бабицана, старецан пугльъднал нагоре и що да види, женана била без гаще. „Ъм Жену, оти си без гаще?” – пупитал старецан. Пък тя му са сопнала: „Чем чуляку, в айсая голема криза я са чудем кутръ дупка да запушам по-напреш!

 

(Бр. 23/2012 на „Златоградски вестник”)