+ Това стана на третите Златоградски литературни дни, проведени тук от 16 до 18 септември т. г.

Първата национална литературна награда „Станислав Сивриев” за проза и публицистика беше връчена в Златоград на 17 септември. Това стана на провелите се за трета поредна година Септемврийски литературни дни, когато в средата на септември в най-южния български град се събраха писатели и поети от Пловдив, Велико Търново, Габрово, Пазарджик, Белене.

Тазгодишните златоградски литературни дни откри кметът на общината Мирослав Янчев, който приветства гостите творци, заявявайки, че е радостен да наблюдава развитието и обогатяването на културните празници в нашия град, който се превръща в своеобразен център за срещи на хората на изкуството от цялата страна. В първия ден от дните се състоя националното литературно четене с участието на Велизар Велчев – поет от Габрово, Божидар Богданов – поет от Велико Търново, проф. Владимир Коларов и Валентина Фиданова-Коларова – прозаици от Пазарджик.

Макар и неотбелязан в програмата, в четенето участва и Ефим Ушев от Златоград, за чиято поетична книга, излязла по-рано тази година, говори литературният критик Никола Иванов от Съюза на българските писатели. „Това става въпреки моето несъгласие – каза Ушев – Уверен съм, че никой, занимаващ се с духовност и култура, не може да бъде център на внимание в родния си град. След думите, които чувам тук за книгата ми обаче, заставам пред вас с по-голяма увереност и самочувствие”.

През втория ден отново в зала „Станислав Сивриев” в Стария град, доц. Сава Василев от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и Димитър Атанасов – писател от Пловдив, представиха своите нови книги – сборникът с разкази и пиеси „Непокорният Лука” и сборникът с разкази и новели „Световъртежи”.

Книгата на доц. Василев е с още „неизсъхнало” мастило, защото след излизането си идва направо при нас, за първата си премиера, каза в предисловието си Е. Ушев. – Още не е представена във Велко Търново, родния град на автора, а тя вече има своето златоградско представяне. Във  времето на криза за българска драматургия, която преживява страната, да издадеш сборник с пиеси, си е чист подвиг, смята Ушев и след тази вечер нека се надяваме на техния успешен път към българските театри в страната. За разлика от книгата на Василев, „Световъртежи” от Димитър Атанасов идва при нас след своята успешна пловдивска премиера, където тя изигра роля и на реклама за Златоград, където по думите на автора книгата е получила своя завършен вид след едномесечен творчески отпуск. Според доц. Владимир Янев от ПУ „Паисий Хилендарски”, представил книгата и в Пловдив, и сега в Златоград, „Световъртежи” е поредното доказателство за писателския дар на Димитър Атанасов, който в момента е най-превежданият и публикуван български автор в Германия.

След творческата вечер с книгите на двамата писатели, председателят на журито Никола Иванов, определено със заповед на кмета на Златоград, прочете протоколът, с който се определя носителят на наградата „Станислав Сивриев” - Никола Радев, писател от София, бивш председател на СБП. Отличието му се връчва за книгата с разкази „Седем ключа на вода“, а в мотивировката за това в протокола е записано:

„Наградата се връчва заради пластичността и колоритът на словото му, с което се обогатява българската литература; заради психологическия усет, с който разсъждава за устоите на личността, както и за оригиналността при пресъздаване на такива значими идеи, като тези за властта, свободата, смъртта, мисията на човека в света”.

Комисията, чийто членове са още доц. Сава Василев и Ефим Ушев, е прочело и анализирало 16 творби за присъждане на Националната литературна награда, постъпили в общината до 30 юли 2011 г., а именно: Деян Енев /”Градче на име Мендосино”/, Красимир Дамянов /”Къщата на обесените”/, Любомир Николов /”Играчът Карой”/, Валентин Пламенов /”Разкази за едно софийско копеле”/, Палми Ранчев /”Софийската берлинска стена”/, Захари Карабашлиев /”Кратка история на самолета”/, Димитър Начев /”Не съм виновен”/, Дена Попова /”Момичета от добри семейства”/, Йордан Хаджиев /”Попътно”/, П. Г. Кънев /”Разходка през стените”/, Калин Терзийски /”Любовта на 35-годишната жена”/, Начо Христозов /”От пролуката до гроба”/, Красимир Бачков /”Слънце за двама”/, Никола Радев /„Седем ключа на вода”/, Димил Стоилов /”Дългият бегач на любовни разстояния”/, Георги Стоянов /”Ваучер Калифорния-Гулаг”/.

Постъпило е и предложение от гражданин, за книгите на краеведа Величко Пачилов, което също е взето под внимание и разгледано. Първата награда на името на златоградския писател връчи кметът на Златоград Мирослав Янчев. Тя е придружена с диплом, след решение на ОбС-Златоград, потвърждаващо решението на специално сформираната комисия.

В словото си след получаване на наградата Никола Радев сподели, че се е учил на майсторство от Сивриев. „Това е моя голям късмет… Той беше мъдрец, прозря първата цел на лъжата – да мине за истина. Знаеше, че най-тежкото посегателство върху човека е програмирано – да му внушиш чувство за вина; че съчетанието на властолюбие и власт е фатално; че понякога предателството може и да е на почит. Той маркира и безпогрешно чертите на своето време: феминизирането на мъжете, лекомисленият туризъм, обедняването на човека пред многото вещи, инфлацията на личността, тъгата на мислещия човек”, каза Никола Радев.

Той благодари на Съюза на българските писатели и община Златоград за учредяването на наградата на името на Станислав Сивриев и каза: „Радвам се, че съм сред земляците му“.

Никола Радев е роден през 1940 г. в село Левски, Варненско. Завършил е Литературния институт в Москва, служил е във Военно-морския флот и в Параходство „Български морски флот“, като първи помощник на корабите „Люлин“, „Васил Друмев“, „Вежен“ и „Христо Ботев“. Плавал е във всички райони на Световния океан.  Посетил е 43 морски държави. Работил е като журналист и книгоиздател – 10 години е бил директор на „Профиздат“. От 1999 г. до 2003 г. е председател на СБП. Автор е на дванадесет книги. Има преведени творби на немски, унгарски и руски. Книгата му „Когато Господ ходеше по земята“ е носител на юбилейната международна награда на името на Михаил Шолохов за 2005 г.

(Бр. 17/2011 на „Златоградски вестник”)