+ Нов ценен документ за българоезичното население в Ксантийско (Гърция)

 

Георги МИТРИНОВ

 

 

В бр. 7 от 16. 05. 2005 г. на „Златоградски вестник” е публикувана обс­тойна информация под заглавие „Филм на СКАТ сложи пръст в ра­ната”, за филм, озаглавен „Отвъд си­нора” и посветен на бьлгароезичното мюсюлманско население в Юж­ните Родопи, днес в пределите на Гърция.

Авторът на материала, златоградският журналист Ефим Ушев, описва достойнствата на филма, като изтъква заслугата на неговата създателка - Силвия Тренда­филова, за разработване на една не­съмнено наболяла тема - за съдбата на нашите сънародници в Северна Гърция.

 

Несъмнено достойнство на този филм е и че в него се акцентува на говора на местното българоезично население, на неговия фолклор и обичаите му - все маркери, показва­щи несъмнения му български про­изход.

Крайно време е да започнем открито да говорим и пишем за то­ва, за което сме мълчали твърде дълго.Включените във филма етног­рафски материали, макар и откъс­лечни, са ценни, тъй като на практи­ка липсват научни изследвания от наша страна за тази част от българ­ския народ. Една от причините е, че все още официално не се допускат български учени да провеждат сво­ите изследвания в Северна Гърция, докато България е разграден двор за всякакви „изследователи”.

Така например един гръцки учен, подвизаващ се в Западна Европа, успешно е извършил своите научни наблюдения за българите мохамеда­ни в Маданско още в началото на 90-те години на XX в., когато в Ма­дан протестиращите незнайно защо местни българи мохамедани изди­гаха лозунги с текстове като този: „Николай Хайтов - враг на помаци­те”?!). Същия грък вече отдавна е пуб­ликува своите наблюдения върху спецификата на маданчани. Става въпрос за изследователя Евангелос Караянис и публикациите му "Zur ethnicitet der pomaken Bulgariens" (За етническия характер на българс­ките помаци) и "Die pomaken der Gemeinde Madan" (Помаците от об­щина Мадан), публикувани в Мюнстер, съответно през 1997 и 1995 г.

Разбира се, по този въпрос може да се пише още много и да се разнищ­ват много въпроси, като този напри­мер: Защо този учен не изследва българоезичните мюсюлмани в Южните Родопи, в родната му Гър­ция, а предпочита да върши това в българската част на планината?

Но в случая ние ще се спрем на излъчения по българската телеви­зия СКАТ филм.

Според бележките на журналиста Ефим Ушев, първата част на филма е посветена като цяло на песенното народно творчество. Записани са песни от селата Сареле, Мемково, Баните, разположени непосредстве­но до южната ни граница, под райо­на на Златоград, а и от по-отдалечени села като Мустафчево, Ксантийско и др.

По този начин филмо­вият материал се оказва извънредно ценен, защото на практика досега никой все още в България не е пуб­ликувал песенни фолклорни мате­риали от българоезичния район на Южните Родопи. От една страна то­зи фолклорен материал е станал достояние за широк кръг български TV зрители, а от друга - той може да бъде изследван от специалисти, ко­ито да направят своите изводи за спецификата на фолклора на българоезичното мюсюлманско населе­ние в Ксантийско.

Ефим Ушев в своята публикация цитира част от песенните текстове, като дори от те­зи откъслеци могат да се направят някои изводи за характера на мест­ните говорни и фолклорни особе­ности. Така според застъпниците на старобългарските задни носови и ерови вокали, говорите на с. Сареле и Мемково са ъ-говори (ръка), което е характерно за Златоградския говор като цяло. Факт е, че и до­сега неговата южна граница не е определена точно. В песенните текс­тове е засвидетелствана и характер­ната за родопските говори, като част от източните български говори, ре­дукция о>у (селону, гулема); е>и (приз, ниделя). Открива се наличие на тройно членуване при имената (планинана, селону) и употреба на глаголно окончание -м във формите за 1 л., ед. ч., сег. Време, на глаголи от 1 и 2 спрежение /станам, могам/, съ­що характерни за родопските гово­ри.

От фолклористична гледна точка тематично тези текстове не са неиз­вестни.

По-цялостно е представен текстът на песента „Да могам да та измамем”, записана в с. Мемково, която е любовна народна песен.

Със спомена за турското робство е свър­зана народната песен, записана в с. Сареле – „Мен ма налита, майчо ле”, от която е цитирана само малка част. В нея лирическият герой спо­деля с майка си желанието да стане хайдутин и да се бие с турците.

Ин­тересно е, че такъв песенен текст се е запазил в народната памет на южнородопското българоезично насе­ление, въпреки усилията на гръцки­те власти и на турските емисари да изкоренят всякакъв спомен за бъл­гарски произход у това население.

Интересни са и двата песенни от­къса, записани от Ефим Ушев в с. Баните (Луджата) и публикувани в „Златоградски вестник” от 2005 г. Трябва да се отбележи, че и двата текста са свързани със селищ­ни имена от българската част на Ро­допите. Едната е известната в Среднородопието народна песен „Вчера бех минал, мале ле, приз Горно село Райково”, а в другата, която е лю­бовна, народният творец е включил селищни имена Пашмакли и Дери-дере, може би и за да покаже общ­ността на еднородното българско родопско население от двете страни на днешната гръцко-българска гра­ница, изкуствено разделено от тази граница:

 

Брей, Деридерска комито,

брей, Пашмаклицка войводо.

Пак ли си дошъл, войводо,

да галиш Фатма Имамска.

Имамско пиле писано,

Имамско бело момече...

 

Това е още един песенен фолкло­рен текст, в който се споменава се­лищно име Даръдере и който тряб­ва да бъде включен в бъдещия сбор­ник на български народни песни /не само родопски/, в които се спомена­ва селищно име Даръдере.

Несъмнен интерес за етнографи, фолклористи и диалектолози ще представлява и третата част на фил­ма, посветена на празнуването на Гергьовден на 6 май в Баните (Лу­джата). От една страна прави впе­чатление, че помюсюлманчено бъл­гарско население е запазило в празнично-обредния си календар следи от християнското си минало.

От друга страна това християнско ми­нало е свързано с българската при­надлежност на местното население, тъй като и във филма е показано, че гърците християни празнуват Гер­гьовден на друга дата!

Ето това представлява автентичният български фолклор на местно­то българоезично население в Юж­ните Родопи, представян достовер­но, без да е преправян и изопачаван. А така ли постъпват в Гърция пър­вите местни ентусиасти, решили да го изследват?

За съжаление не.

В техните публикации проблемите за нас започват още със заглавието.

Та­ка например и фолклорът, и етног­рафските особености като цяло, на­ред с местния говор, са обявени за „помашки”. А какво да кажат местните родопски българи християни, а и българите християни от другите краища /по-близки или по-далечни/ на бьлгарското етнографско земли­ще? Смешно е да се твърди, че ти­пично „помашки” са пословиците:

. Две карпузи ав ено роко не станово; /Две дини под една мишница не се носят/;

. Угано нема котено, рипкат мишкине; /Когато я няма котката, мишките се разиграват/; . Иазик кокалие нема, ама кокали е корса; /Език ко­кали няма, но кокали троши/ и др.

Това в пълна степен важи и за пе­сенния фолклор.

Така в една публи­кация на „изследователя” Николаос Кокас от Ксанти като помашка е представената общобългарската на­родна песен „На сарце йаде миламан”, т. е. „На сърце ми лежи, мила мамо”.

Позволяваме си да цитираме част от песенния текст, за да види читателят за какво става въпрос:

 

На сарце йаде, миламан,

Ах, на сарце йаде, миламан

ена льуте змийе, миламан,

ена льуте змийе.

Ни е била змийе,

Ах, ни е била змийе, миламан,

ни е кара севда.

Севдинине йочи, миламан,

чорни черешки са, миламан,

чорни черешки са.

Ах, Севдиноно лице, миламан,

Ах, Севдиноно лице, миламан,

белка кинишка е...

 

В случая коментарът е излишен. Нужни са повече усилия от наша страна, за да не бъде вкарана в науч­на употреба от гръцка страна и тази неистина за наличието на отделни „помашки” език, фолклор и етног­рафски особености като цяло, които са различни от българските и показ­ват наличието на отделен „помаш­ки” народ.

Тази гръцка позиция, из­разявана уж само от частни лица из­следователи, несъмнено е приета от гръцките власти като меродавна. Друг е въпросът, че тя не почива на никакви научни факти.

Но какво от това, още повече че в Гърция са приели изпитаната стратегия на скопските изопачители на българс­ката история - да повтарят до безк­райност тези неистини, докато све­тът започне да ги приема като исти­ни, или докато в България се уморят да ги забелязват и да им обръщат внимание. А като се има предвид, че в България все още не сме започна­ли да им обръщаме сериозно вни­мание…

 

(Бр. 14/2005 г. на "Златоградски вестник")