На научната конференция, проведена в Златоград пре­ди няколко години, на тема „Дельо войвода в народнте песни”, а миналата година и в сп. „Родопи”, проф. Николай Кауфман разказва как за първи път в началото на 50-те години на 20 век чул и записал песента за Дельо от златоградския изпълнител Методий Бозов.

Тъй като той е малко познат на днешното младо, че и средно поколение златоградчани, помолихме племенничката му Елена Симеонова да ни разкаже за него. ЗВ

 

…

Когато реших да напиша за чичо ми Методий, нещо ми подсказа, че не мога да го отделям от неговите братя - Мойсей и Кирил. Защото всеки от тях носи по семей­на традиция в себе си обич­та към родния град и роди­ната.

През далечната 1906 г. в дома на Костадин Бозов и Елена Ганева се ражда син, когото кръщават с библейс­кото име Мойсей. Той е с природна интелигентност, работохолик през целия си живот, защитник на приро­дата, краевед. Негово люби­мо място бяха пчелите, овощните градини, живот­ните и гората.

Облагородил е над 3800 дръвчета из Пирийца, Гогаджово бърце, Нанова бърчина, Старцево и Св. Неделя.

Беше в инициатив­ния комитет за събиране на материали и документи, ко­ито пo-късно да послужат за написване историята на града, а всичко, което успя да открие и запише, по-късно предаде за ползване и съхранение в Музея на прос­ветното дело.

На съвестта на онези, които злоупотре­биха с неговите тетрадки, трябва да тежи факта, че някои от тях днес липсват.

Пет години след Мойсей, през 1911, се ражда брат му Кирил.

Той е любител и за­щитник на гората. Работи в ДГС повече от 40 години, за­садил е и залесил хиляди де­кари гори от Краставо бър­це до Печинско. Неговия „офис” бе връх Св. Неделя, откъдето често се чуваха сигналните му изстрели от карабината, като знак към бракониерите, че е там и вижда всичко.

Носител е на най-високите отличия и ор­дени за времето си.

Но неговата голяма дарба е музиката. Солист е на хор „Гусла”, „Кавал”, „Родина”. Нотно грамотен, в Стара Загора е солист на мъжки камерен хор, който е посто­янен носител на отличия от национални и международни фестивали. Пътуват в Анг­лия Русия, Испания.

Родопската песен бе неговата бол­ка и гордост. През 1952 за първи път по Радио София изпява песните „Излел е Дельо хайдутин”, а „Търнал Тодю”, „Девойко мъри, хуба­ва”, „Горице, тъмна усойко”, „Дуйни ми...”, са негови из­пълнения по Радио Стара Загора. Богато надарен с глас, навсякъде разнасял красотата на родопските песни.

Пак през 50-те годи­ни прави опити с Кауфман за написване на опера „Дельо войвода”.

След дълго отсъствие от родния Златоград, идва тук през юли 1957 г. по повод сватбата на племенницата си Елена. Може би от ностал­гията и дългото отсъствие, наблюдавайки града от връх „Св. Атанас”, написва извест­ния ни „Златоградски валс”, в който излива болката си и любовта си към нашия град.

Вече 48 години този валс не слиза от репертоара на дет­ски и юношески състави, стана основна песен и на гру­пата за стари градски песни „Златен полъх”.

Трима братя. Всеки по сво­ему е обичал града си, отдал му младост и сили, оставил му частица от себе си.

За да е жива родовата памет и да е пътеводител за поколени­ята.

Елена Симеонова

 

(Бр. 4/2005 г. на „Златоградски вестник“)