Новини

#отархива За Трети март или как бе заредено с барут бурето на Балканите

петък, 03 март 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Любомир ДОНЧЕВ

 

 

На 12 април 1877 г. с мани­фест на Александър II, наричан Цар Освободител, тъй като през 1861 прогласил освобожде­нието на руските селяни от крепостничеството, обявява война на Турция.

Само три сед­мици преди това с общоевропей­ски консенсус Турция е задъл­жена да даде на българите по­литическа автономия, като из­пълни решенията на Цариградската конференция от януари 1877.

Консенсусът е регистри­ран с Лондонския протокол от 19 март с. г.

 

Така българският въпрос получава мирно, катего­рично и общоприемливо реше­ние.

Ако Русия е била неудов­летворена от него, не е ясно защо не е заявила възражения­та си на двата европейски фо­рума, чиито документи подпис­ва. Очевидно обявяването на войната е друга.

По това време Турция е в упадък, разклатена от вътреш­ни размирици и обект на периодични руски военни нахлувания. В новите условия мирът е много по-изгоден от война­та, а Турция е обявена за „бол­ния човек” на Европа.

Западът й налага политика на реформи - от предоставянето на рели­гиозни свободи до политичес­ка автономия и създаване на нови страни под васалитета на султана.

Така вътрешно оздра­вена, Турция ставала прегра­да срещу руската експанзия на юг. След 1839 реформите обхванали и българските земи, но един техен преглед установява, че Русия няма нищо общо с този процес. А най-радикалното си разви­тие българският въпрос по­лучава именно след руско­то поражение в Кримската война.

Нещо повече - Русия се обявява против първата голяма победа в национал­ните ни борби: създаване­то на Българската екзархия. Тази позиция активно от­стоява в Цариград нейният граф Игнатиев. Чрез война­та от 1877-78 Русия практи­чески осуетява и българс­ката политическа автоно­мия в международно при­знатите вече граници на етническата ни територия. Тя е и последната голяма ев­ропейска страна, която, ма­кар и неохотно, признава Съединението на България от 1885 и то чак след смъртта на Александър II.

Известно е също, че при обявяването на войната, Ру­сия не посочва за цел освобождението или защита­та на българите. И ако нещо попречва да бъде изпълнен протоколът от Лондон, то е именно започналата война. А резултатът, който Русия постига, е блокирането на общоевропейското реше­ние по българския въпрос, както и подаряването на безспорно български екзар­хийски територии на съсед­ни страни - Моравско с Ниш на Сърбия и Северна Доб­руджа с Тулча - на Румъния.

„Компенсират” ни с Югоиз­точна Македония, за българ­ски са обявени и околности­те на Солун.

Санстефанският договор е първият офици­ален документ, с който по­чти всички балкански стра­ни едновременно са насъскани помежду си.

„По­гребът на Европа”е зареден с барут…

 

(Бр. 4/2002 г. на „Златоградски вестник”)