+ За първи път от над 60 години насам българско държавно лице назова населението там с истинската им национална принадлежност

 

Ефим УШЕВ

 

 

Филмът на националната телевизия СКАТ, за чието предстоящо излъчване информирахме още в начало­то на януари т. г., вече имаше своята премиера през април, която ние не можем да не отбележим и да не приветстваме.

Полу­чила се е една великолепна картина за нашите братя отвъд границата, за които десетилетия бяхме прину­дени да мълчим и да не споменаваме, а националната ни телевизия, направила филми за къде ли не, не на­мери и минута време за тях през дългите си години на TV монополизъм.

 

Така СКАТ е първата, пробила ледено­то мълчание и стената от национален нихилизъм, кул­тивирало унизителното ни „навеждане” пред гърците в продължение на повече от половин век. И назова нещата с истински­те им имена.

Филмът е със заглавие „От­въд синора”, в две части, като в първата се разглежда езикът на местните българи, негови­те диалектни особености в общата снага на родопските български говори.

Не се отбяг­ва гръцката провокация с изда­ването на „Помашко-гръцки речник” и съответната измис­лена граматика, предизвикала само смях сред международните филологически среди. Инте­ресни са разговорите на нашия екип с хората там, много от които се просълзяват, спом­няйки си както за роднините в България, така и общите ни ро­допски песни, които заедно запявахме.

На песните всъщност бе пос­ветено повече място във вто­рата част на филма.

Авторка­та Силвия Трендафилова полз­ваше богат исторически мате­риал от възраждането насам, който потвърждаваше наблю­денията й днес в бившите златоградски села Мемково, Сареле, Баните и др., отделени с те­лена ограда след Първата све­товна война и договорът в Ньой след 1919г.

Обобощението й е за един народ от двете страни на границата, обединен от майчиния си български език, от български фолклор и злощастна историческа съдба; който не е загърбил предупреждението на отец Паисий да помни и тачи род и език.

Цитира се Георги Раковски, който в своята поема „Горски пътник” (1854) разглежда помаците като изобилен източ­ник за общата българска исто­рия. И дописка от 1868 г. до вестника на Любен Каравелов – „Ду­навска зора”, от неизвестен ав­тор, в която четем: „Тези потурчени българи са изменили вярата, но езика си ни с най-малка черта не са променили. Те говорят най-чисто българс­ки, пеят най-чисти български народни песни, в кои се възпя­ват подвизи на техните предци...”

Каравелов помества част от песен и заключава: „Любопитно би било да се запише тая песен цялата и да се напечата в ня­кой сборник, дорде европейска­та цивилизация и турския прогрес не са пуснали още своя разрушителен порой и между помаците…”

За щастие, казва авторката на филма, нито „европейската цивилизация”, нито турския „прогрес” са успяли да заличат песенния фолклор на българи­те мохамедани.

И записва човек от с. Сареле с песента му, в ко­ято се казва:

 

 Мен ма налита,

            майчо ле,

мен ма налита,

да ида въз планинана,

              майчо ле,

хайдутин да станам.

Хайдутин да станам,

              майчо ле,

с турци да са бием.

 

Ето още някои от песните, които записва от местни хора репортерката на СКАТ.

От с. Мемково:

 

- Да могам да та измамям,

за ръка да та заведа,

за ръка да та заведа,

приз село да та приведа.

- Бива не бива, хайдутче,

ала ми яла друг вечер,

събота срещу ниделя

в селону има две сватби.

Душмане какво ни правят,

гулема сватба развалят.

- Я ще та, севдо, отведа,

в ней-горначкана одая,

и ще ти севдо постеля,

непостилано халище.

И ще та, севдо, покрия

с непокривано юрганче.

 

В Ксанти пък, в едно кафене, случаен човек, чул българската им реч, тихичко запява:

 

Пушка пукна, аркадаш,

                    пушка пукна.

Дено падна, аркадаш,

дено падна,

там ма заровяйте,

за байряка, аркадаш,

                    за байряка,

конче ми бързайте,

за байряка конче ми бързайте.

 

В с. Мустафчево, сега Мики, жена в родопска носия и брат й, рецитират:

 

Моминко мъри, маличко,

тукана ли беше майка ти?

Нема я, нема, юначе,

майка отгоре отиде,

отгоре, въз барчинана,

чърни чърници да бере.

 

В с. Баните екипът е поканен в една къща, но не защото е най представителната, а защото е строена от българи. Песните, които запяват тук, също са показателен пример за общия ни български корен, убеждава се журналистката от СКАТ.

И отделя немалко време за интервюта със златоградския кмет Младен Чаушев и с кмета на Баните Хасан Назир, за да разгледа проб­лема с възстановяването на пътя Златоград-Баните (дн. Термес), с оглед бъдещи проек­ти в областта на балнеоложкия туризъм. Голямата цел е да се свържат с пътна връзка българите от двете страни на границата, за да общуват по-лесно и свободно.

Кметът Чаушев напомня за тайното споразумение между гръцката и турската държава от 1924 г. - да не се признава тук българско малцинство под името помаци.

Така започ­ва турската инвазия тук чрез въвеждане на обучение на турски език в училищата и из­даването на турска преса за хората ни.

Желателно е нови­те гръцки правителства да признаят, казва в интервюто кметът, че каквото и да се прави, това население си бъл­гарско и няма нищо лошо в то­ва.

От Ксанти до синора на границата населението си е българско, казва Чаушев, - как­то е и от другата страна на границата. То си говори бъл­гарски език, както всички нас, но все още се притесняват, защото след нас върви и поли­цията...

Понякога се отпускат и си казват истината за коре­на, но все още не знаят своите права и затова са притеснени, смята нашият кмет и казва, че едва от 6-7 години сънародниците ни там имат свобода­та да се изразяват и говорят на български.

Кметът на Зла­тоград заяви за пореден път, че има изготвен проект за пъ­тя от Златоград до граница­та, който чака своето финан­сиране.

В интервютата си кметове­те на Сминти (Мустафчево) Дюкянджи Мюджаид и на Баните - Хасан Назир, говорят за бъдещите пътни връзки в Ро­допите като възможност за хората тук да излязат от изо­лацията си и да могат да об­щуват с близките си от България.

„Ни требва да са гльъдаме като ябанджие, ам да са сбираме”, казва местен човек във фил­ма, - като в старо време наш`те баби и дедовци. Врить са миллетят адно, нема какво да делиме...”

Забележителен е финалът на филма със своята истин­ност - че и двете страни, Бъл­гария и Гърция, са длъжници на българите тук. И най-малкото, което могат да направят сега за тях, е да пуснат пътя. Онзи, който са избрали и двете страни - към Европа!

На 15 май СКАТ излъчи и третата част от своята по­редица, отнасяща се за празнуването на 6 май, Гергьовден, в с. Баните (Луджата), където се събират българите от всички околни селца, за да празнуват с песни и чевермета Адралез.

Отбелязва се, че православни­те гърци празнуват на 2 май, за да се отличават от нашите хора. И в обширните репорта­жи на Силвия Трендафилова отново звучат родопските песни и звучния наш родопски диалект, играе се нашенското право хоро.

И тук най-коментираната тема, освен общия празник, е темата за пътя, който трябва да ни свърже след толкова години изкустве­но разделение.

 

(Бр. 7/2005 г. на „Златоградски вестник”)