+ Усещането за липса на всякаква идея или мисъл как да изглежда този град, усещането за безстопанственост и безвластие, за безразличие, е отчайващо и смазващо…
Ефим УШЕВ
Знае се, че ако някой иска да си свърши някаква работа в този град, ама необезпокояван от никого и без проблеми, трябва да го направи в неделя.
Денят, когато няма служби, полиция, контролни органи и пр.
Това е денят, когато се бетонират зелени площадки, за да се поставят ламаринени бараки - ама не петте отпуснати квадрата от общината, а още толкова.
Кой после ще ти търси кусури!
Това е времето и да отсечеш някое и друго дърво - неделята е трогателно глупава, безлюдна, няма кой да ти придиря или разпитва. Събирай бригада и сечи!
Това е денят, в който можеш да си пасеш кравите и магаретата по централните тревни площи на воля. Не че през другото време не можеш, ама друго си е да си спокоен, да не се оглеждаш за някакви мизерници, които ще цъкат с език и ще се мусят, демек - язък за цветята, дето ги садят, язък за дръвчетата, дето ей сега ще бъдат опасани от говедата.
Така и миналата неделя - разхождаш се по безлюдния център и слушаш, резачката пее ли пее още в десет сутринта, огромното дърво, само преди месеци подкастрено и вече пуснало нови филизи, рухва, а бригадата товари и носи вкъщи - половината зима вече осигурена. Другата неделя още едно такова дърво - цялата зима готова...
Към обед вече друга бригада младоци, с викове ей-хоп, нагласяват поредната ламарина в центъра, от която ще се лее боза, пардон - кока кола...
Ама че има главен архитект, кмет, общинари - всички ни лук яли, ни лук мирисали. Работата е опечена предварително, нека си приказват по заседания за градска естетика, туристически дестинации и пр. глупости. Важно е ламарините да растат и да се увеличават, свидетелство за народното благополучие…
Преди известно време „Екогласност” в Златоград предложи с писмо до съответните комисии в ОбС да се промени размера на заплащаната сума при отсичане на дърво, както и да се разгледат заповеди и договори на кмета на общината от тази и миналата година, с които са дадени обществени терени (озеленени или тротоарни), и ако има такива, да бъдат отменени.
Предложи се също за тях да бъдат изготвени проекти за озеленяване.
За съжаление те минаха покрай ушите и очите на общинарите, без нужното внимание, а проблемите явно се задълбочават.
Впрочем, дали напук, дали нарочно, някой упорито и подмолно, на принципа на свършените факти, работи за процъфтяването на грозотията в този град.
Взехме си и главен архитект - и какво от това! Тротоарите продължават да се заемат от бараки, досегашните продължават да си стоят, зелените площи - по тях или пасат магарета, или се застилат с бетон за поредната ламарина, при това обезпечено с решения на т. нар. „експертен съвет”.
Къде е тук професионалния поглед, къде е тук грижата за някакво еко или друго естетизиране...
Усещането за липса на всякаква идея или мисъл как да изглежда този град, усещането за безстопанственост и безвластие, за безразличие, е отчайващо и смазващо.
Наскоро стана известно, че маса български общини очакват да получат сертификат по международната система за управление на качеството ІSO 9000.
Това свидетелство е необходимо заради изискванията на чуждестранните инвеститори за участието на общините по европейските програми, за да получават по-големи суми от структурните фондове на ЕС. А двата сертификата на ІSO за управление на качеството и за околна среда, отсега можем да кажем, общината ни трудно ще покрие тези изисквания с грозния си кооппазар, с необмислените си решения за поставяне на ламарини навсякъде, с грешната си стратегия за управление на тревните площи, независимо дали са общински или частни. А без такъв сертификат няма инвестиции, значи няма и развитие.
И крайно време е този „някой”, в единствено или множествено число, да се покаже, да заяви честно и открито може ли или не може да въведе ред в четата, която сам си е подбрал, може ли или не може да сложи край на безобразията, които вървят...
В противен случай други ще ги посочат, но тогава нещата ще поемат съвсем друг обрат, за който не ни се ще все още да разсъждаваме.
Така и поетът го е казал:
„...а беше неделя -
възторжено групова,
трогателно глупава,
безгрижна и шлагерна,
накрая - съвсем неочаквано,
почти като удар в тила -
концлагерна…”
(Бр. 14/2004 г. на „Златоградски вестник” )