Новини

#отархива Българска памет: Цар Петър Български

вторник, 31 януари 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

 

Ана КРЪСТЕВА

 

 

На 30 януари църквата ни отдава почит на Св. благоверен цар Петър, син на цар Симеон. Би трябвало да ня­ма българин, който да не знае за живота и дейност­та му като историческа личност. Но малко са тези, на които е известно, че той скоро след своята кончина, е признат за светец.

 

В края на X век са създаде­ни две църковни служби в негова чест, които са стигнали до нас. Единият, ръкопис се намира в Зог­рафския манастир, а други­ят е собственост на Белградската библиотека. За св. цар Петър се говори в българския летопис от XI век - като светец, и в грамотата на цар Константин Асен от XIІ в.

След дъл­гогодишни военни действия, на 8 октомври 927 г. се сключва така дългоочаква­ният 30-годишен мир в Ца­риград. Според условията му, Византия признава Пе­тър за цар на българите, а българския църковен глава - за Патриарх. Това е ми­рът,   осигуряващ официално жадува­ната още от св. княз Борис самостойност на Българ­ската православна църква. Кротък по нрав, цар Петър не блес­ти с военни подви­зи, но са известни неговите писмени връзки със св. Иван Рилски и св. Павел Латърски, които му дават духовен мир и способност за нравствено усъвършенстване. До края на живота си св. цар Петър остава верен на думите на Спасителя:

„По това ще ви познаят, че сте мои ученици - ако имате любов помежду си…”

 

(Бр. 2/1997 г. на „Златоградски вестник”)