Случи се и най-лошото. След българските жертви на ислям­ския фундаментализъм от танкера „Лимбург” и от теат­ралната зала в Москва, взрив на самоубиец камикадзе отне живота на златоградчанина Красимир Митков Ангелов, работил като строител в Тел Авив от година и три месеца.

32-годишният наш съгражда­нин стана жертва на двама терористи палестинци в квар­тал Хатиква в южната част на града. 100 са били ранени­те от този взрив и най-малко 23 убити. Красимир е работил за израелската компаня „Кафрид”, а страшната вест за неговата участ бе длъжен да съобщи на семейството му кметът на общината. Застрахователната компания на Израел ще изплати обез­щетение на загиналия, израелската държава пък поема ангажимента за транспорти­ране на тленните останки. Стана известно, че Красимир е пребивавал съвсем законно в Тел Авив, преди това е бил миньор в Лъки. Атентаторите са се самовзривили с 10 кг ек­сплозиви в най-натовареното време в района на автогара­та. Бомбите са били опакова­ни с метални парчета, за да нанесат възможно най-големи поражения върху жертвите.

Три ислямски организации си оспорват авторството на този кошмар - това са „бригадите на Ал-Акса”, „Ислямски джихад” и радикалното движе­ние на „Хамас”.

Не са малко работещите в Израел хора от Златоград, Долен, Старцево и Аламовци. Точно затова градът тръпне­ше от неизвестност сред не­разпознатите от атентата трупове да няма още наши момчета. За щастие такива сведения не пристигат.

Но все по-често все повече златоградчани се замислят за агре­сивната същност на радикалния ислям, който сее смърт из целия свят.

„Модерен” в зловещия смисъл става и самия Коран, който в много от сурите си призовава към насилие срещу друговер­ците.

Ето я Сура 47 в издани­ето на Неджим Генджев: „Ко­гато там срещнете се с та­кива, които отричат Аллах, режете им главите. След като изколите вие достатъч­но от тях и ги уплашите, тогава завързвайте вие възлите здраво. А щом при­ключи войната, освобождавай­те ги вие тях безвъзмездно или срещу откуп…”

Ето я и Девета сура, със заглавие „Покаянието”: „И щом приключат се забранени­те месеци, убивайте вие идолопоклонниците, където ги заварите. Залавяйте ги, затваряйте ги и ги причаквайте на всяко подходящо място.Ей, вярващи, водете битки срещу онези от неверниците които са най-близо до вас! Воюваите с онези, които не смя­тат за запретено онова, което запрещават Аллах и Не­говият пратеник и които не приемат за своя вяра Права­та вяра.”

И т. н. , и т. н. Цяло щас­тие е, че все пак половината от ислямския свят не приема буквално тези призиви от све­щената си книга. Но както пише големият писател Салман Рушди, къде са протести­те на тази половина срещу сеещото се безумие от своите братя съверници?

И докато не се чуват тези протести, светът ще смята, че няма такава половина и целия ислям е една теория на насилието и смъртта, която вече се провежда на практика.

И взема жертви сред невинни хора. На погребението на Краси гробищния парк почерня от покрусен народ. На 9 и 10 януари общината спусна траурния си флаг…

Всички искаме това да е за последно…

(Бр. 1/2003 г. на „Златоградски вестник”)