Георги МИТРИНОВ

Отново дойде време за от­криване на учебната година.

И малки, а и по-големи златоградчанчета тръгват на учи­лище, за да усвояват знания и умения по-добре да живеят, да намерят своето място в живота.

Така днешният уче­ник усвоява ком­пютърна грамотност, умее да общува чрез интер­нет и какви ли не други тех­нически чудеса.

А сякаш беше вчера, кога­то моето поколение пишеше с писалки, разнасяха се ежедневно мастилници, писалки с перодръжки, попивателни хартии. И беше чудо да не се изцапа с мастило бедният ученик. Но сега ще се върнем малко по-назад във времето, в сре­дата на 19 век.

В уникалния „Златоградски сборник”, който се явява учебно помагало от 1852 г., се откриват и няколко текс­та на гръцки език, които са без превод на български.

Еди­ният от тях е включен в раз­дела за обучение по матема­тика и представлява примерна рецепта как ученикът да си приготви сам мастило. Позволявам си да предоставя превода на този текст на вниманието на съвременните златоградски ученици, за да видят с какви предизвика­телства е трябвало да се справят техните далечни предци:

ПРИГОТВЯНЕ НА МАСТИЛО

100 грама тънки късчета айматоксилон /черен бакам/, се слагат да се варят в 300 грама вода и 2 грама стипца, 3 грама кикидия и 5 грама бяла захар. И нека се вари добре, докато остане 100 грама. Прецежда се и се пише.

Отдолу е пояснено, че айматоксилон се нарича ба­кам, черен.

В Речника за чужди думи от 1982 г. е отбелязано, че думата бакам е от арабски произход и е преминала чрез посредничеството на турс­кия език в българския, с ос­новно значение „вид южно дърво, от което се добива червена или черна боя.”

По данни на Българския етимологичен речник от 1971 г., названието е разп­ространено и в гръцкия език. Названието кикидия пък е от гръцки произход и е със значение „дъбова ши­калка”. С това си значение то е разпространено и в българския език, което раз­бираме от т. 2 на Българс­кия етимологичен речник от 1979 г.

Значи за изпълнението на тази простичка рецепта, ученикът е трябвало да на­бави парченца от дърво че­рен бакам, дъбова шишарка, стипца и бяла захар. Но то­ва все още е било лукс за обикновения ученик. Именно през тази епоха - начало­то на 50-те години на 19 век, килийните училища преминават в светски, в които обучението е по-модерно, по-напредничаво. А в килийните училища оби­чайна практика е било писа­нето на плоча с каменен мо­лив /кундиль/ или на пясък в сандъче.

Въпреки тези, а и какви ли не още трудности, даръдерци успешно са усвоявали учебния материал и са се об­разовали, като са успели да създадат своя интелигенция - достоен пример за подра­жание от страна на съвре­менните златоградски уче­ници, на които пожелавам ус­пех през новата учебна годи­на.

(Бр. 15/2003 г. на „Златоградски вестник”)