Новини

#отархива Паметта и признанието към дейците за независимост нямат само „каменно” изражение

събота, 14 януари 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Успял да хвана края на едно от последните предавания на местната кабелна телевизия - за традиция, бит и култура, бързам да откликна с тези няколко реда, за да не остане съмнение за манипулация на зрителите, а защо не и на чи­тателите на ЗВ, които, точно като негови читатели, мо­гат да имат претенции, че са запознати с историята на своя град и с дейците, оставили имената си за неговото просъществуване като българска твърдина.

 

Сега по-конкретно за преда­ването.

В репортажа за под­готвените преди години табла със снимки и документи из ис­торията на града, господата Борис Тумангелов и Вангел Го­чев изброяваха свързаните със събитията от 1912-1914 лица от Златоград и ги представя­ха като деятели и членове на някаква енигматична тайна организация, под името „рево­люционен комитет”...

Защо така, уважаеми съграждани Тумангелов и Гочев? - бих по­питал с въпроса на водещия предаването по друг повод.

Нима не знаете, че всички тези хора, за които говорите (а аз съм сигурен, че знаете), са чле­нове и деятели на единствена­та действала тогава организа­ция в Златоград, а и в целите Родопи, носеща легендарното име ВМОРО?

И щом знаете този факт, моля назовете го, за да не се чудят хората какъв е този „революционен коми­тет”, след като досега са чели и знаят за ВМРО.

Нека съвре­менните ни партийни пристра­стия не ни карат да прикрива­ме историческите факти. И то съзнателно...

Следващият момент от същото предаване.

Каза се, че днес ние сме в дълг пред памет­та на двамата братя златоградчани - Борис и Серафим Ро­допски, тъй като нямало никак­ва памет за тях, нито паметен знак - било на родната им къща, било на паметника в центъра, където са изписани имената на други златоградчани.

Зададе се въпросът „Защо така?” и г-н Тумангелов се зарече, че след­ващият паметник в града ще бъде на лобното място на Бо­рис Родопски.

С първата част от твърдението бих се съгла­сил - че сме в дълг към памет­та на тези мъченици за българ­ско име и вяра. И ако е извест­на и запазена къщата им - да се постави плоча.

Останалото обаче е меко казано неистина.

Защото още през мандата на предишния кмет Деспотов, ме­стната организация на ВМРО предложи, а общинските съветници приеха на името на братя Борис и Серафим Родоп­ски да бъде именувана улица (Виж Решения на ОбС от засе­дание на 17. IX. 1998). Освен това - ВМРО-Златоград поръча и из­даде в изд. „Македония прес” през 1998 г. книгата „Подвигът и саможертвата на братята Борис и Серафим Родопски от Златоград”, от краеведа златоградчанин Ве­личко Пачилов.

Може би реагирам малко емоционално на всякакви обвинения в безпаметство.

Но правя това като златоградча­нин и то с факти. Тези и други инициативи на златоградската организация на ВМРО тогава бяха свързани с 90-годишнината от Независимостта на България, прокламирана през 1908.

Днес, когато отбелязва­ме 90-годишнината от освобож­дението на Златоград от османското владичество на българските земи, ще дадем своя принос с нова книга, коя­то вече анонсирахме - сб. „Златоградска народна поезия”, от­ново издание на „Македония прес”.

Що се отнася до въпроса в предаването - защо на плочата в центъра ги няма имената на златоградските дейци от 1912-1914, отговорът е в идея­та на самия паметник: тук са само имената на участвалите във войните за национално обединение и освобождение.

А братя Родопски не са участва­ли във война. Нито пък Евгения Пачилова и др.

Но затова пък на тяхно име има улици, пишат се книги и статии.

А това също е памет. И признание. Макар и не в „каменен” вид...

 

(Бр. 14/2002 г. на „Златоградски вестник”)