Новини

#отархива Бабачев пак лъже за „Върбица”. Чаушев отрече, че му е подарявал сградата в центъра

вторник, 10 януари 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

На заседание на Общинския съвет от края на миналия месец, бившият ликвидатор на търгов­ската фирма „Върбица” Борис Бабачев, с присъщата му бандит­ска наглост баламосваше съвет­ниците и присъстващите адми­нистратори как бившият кмет искал да заграби централната сграда на фирмата и как той с големи усилия я спасил, за да я подари по-късно на себе си, сес­тра си и шурето си.

 

Сега „спасе­ната” сграда цъфти и прецъфтява и ако общината си я иска, тя трябва да плати всички подобре­ния и пр. вложения в нея.

Но след решението на петчленния състав на ВКС и това не можело да стане, тъй като то е в полза на купувача. Ликвидаторът обаче не казва, а и никой не го пита, как така след поредица съдебни решения в полза на общината, последно­то от които от 29. 01. 01 г. на ВКС, изведнъж, в края на съща­та година, през месец ноември, прави откритието, че всъщност има го документа, „набелязан” от всички други инстанции - пис­мо от 16 юни 2000 на кмета на общината, с което се иска „склю­ченият договор за продажба на административната сграда да остане в сила”.

Ей така, из­веднъж, със задна дата, от не­бето пада необходимото писмо…

От „небето”, тъй като в дело­водството на общината няма заведено с изходящ номер писмо с подобно съдържание, а кметът Чаушев заяви на заседанието на ОбС, че от общината не е издавано такова писмо и той лично не е подписвал текст, с който да се отказва от процесния имот в центъра на града.

Следователно отново става дума за поредното мошеничество на Бабачев, който с фалшиво писмо е заблудил петчлен­ния състав на ВКС, позовал се именно на него, за да обоснове връщането на делото отново в Пловдивския апелативен съд, за да бъде гледано с новопостъпи­лите „доказателства” от друг негов състав.

Но в архива с ре­шенията на ОбС е видно и друго - няма такова решение, с което този единствен орган на мест­ното самоуправление да се е произнасял за продажбата на въпросната сграда, нито е упъл­номощавал кмета да подписва сделката. Така че и да допуснем наличието на писмо от кмета, то ще е резултат на успешен рекет или корупционно обезпе­чен, но не и правно мотивиран и издържан морално акт.

Затова въпрос на чест е ОбС и негови­ят председател да реагират на пладнешкия грабеж на общинска собственост, защото няма кой друг да защити града от мест­ния развилнял се Остап Бендер, когато и районните съдебни ин­станции са до гуша затънали в подобни противности.

И е наивно да очакваме, че ще се размърдат скоро за каквото и да било.

 

(Бр. 9/2002 г. на „Златоградски вестник”)