Новини

#отархива Общината подари на Бабачев централната сграда на „Върбица”

понеделник, 09 януари 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Хроника на едно завършено предателство към община Златоград, извършено от кмета й Младен Чаушев…

 

Ефим УШЕВ

 

 

Бр. 2/99 г., ЗВ, заглавие:

„Общински имот продал Баба­чев на себе си?”

 

Дава се инфор­мация за започнало дело на об­щината срещу сделка на лик­видатора на общинската фир­ма „Върбица”, с която сме още­тени с над 80 милиона (преди деноминацията на лева).

Делото за сградата в центъра се раз­деля от съда на три части - два обекта на първия етаж с цена под 5 млн. лв. ще се гледа от Районния съд, а продажбата на втори и трети етаж с цена 47 млн. лв. - за разглеждане от Окръжния съд.

Цитират се со­фийските адвокати на община­та, че продажбата е извърше­на чрез подставени лица и всъщност ликвидаторът е про­дал на себе си общинския имот.

 

Бр. 15/99 г., заглавие:

„Об­щината печели делото срещу Бабачев”

 

 Информира се за про­гласената от Окръжния съд ни­щожност за продажбата на административната сграда на фирмата с павилион за склад в двора.

Според съда не е спазена „абсолютно необходимата и задължително предвидената в специалния закон процедура”. Съгласно нея е трябвало да се започне с решение на ОбС и лип­сата му е достатъчно основа­ние за прогласяване на нищож­ност на договора. Противно на всякаква правна логика, пет пъти по-слабо натоварения с дела Районен съд все още не се произнася за другите две поме­щения в сградата, продадени със същия договор на Ф. и Й. Кюртеви.

 

Бр.  21/99  г.,  заглавие:

„Кметът Чаушев да се откажел от съдебни дела на общината?”

 

Разкриват се хитри маневри на Б. Бабачев пред новото общин­ско ръководство, от които ис­кал да оттеглят някои съдеб­ни искове, заведени от предиш­ния кмет.

Тук отново става ясно, че Районният съд още не се произнася за другите две помещения в сградата, вероят­но очаквайки обслужващите „преговори” на Бабачев. Заклю­чава се, че „новият кмет едва ли би плюл на всичко и ще вле­зе в подобни далавери”.

 

Бр. 2/2000 г., заглавие:

„На­тискът на Бабачев даде резул­тат”

 

И подзаглавие: „Община­та се отказва да продължи де­лата срещу незаконните му, ощетили я с милиони лева сдел­ки”.

Информира се за решение на Районния съд, според което сделката на Бабачев с магазин от административната сграда с Й. Кюртев е „о'кей”, като се изброяват аргументи, оборени преди това по същото дело за останалата част от сградата на Окръжния съд. Това обаче става, защото същият съд няма да се докосне до правния абсурд: с отречени от самия него факти, сега се узаконява сделка; защото другата „сдел­ка” вече е станала: кметът няма да обжалва решението на PC.

Заключава се, че „новата управа бързо започна да се огъ­ва под натиска на организираните лапачи, преди още да е по­казала какъвто и да било ха­рактер. А след „огъването” идва „прегъването”, водещи не­изменно до обезличаване”.

 

Бр. 3/2000 г., заглавие:

„Сделките на Бабачев незакон­ни и според Пловдивския апе­лативен съд”.

 

Информира се за потвърденото решение на СОС и от тази по-горна инстанция и се прогласява нищожността на сделката; както и за ново­то решение на златоградския съд, отхвърлящ иска на общи­ната да се обяви за нищожна сделката на Бабачев с Ф. Кюр­тев, с правния абсурд, че „въпросният имот не пред­ставлява общинска собстве­ност и не следва да се продава с решение или съгласие на ОбС”.

Изтъква се „правният разрив” между местния съд и тези в Смолян и Пловдив.

Зак­лючава се как „двете горни съдебни инстанции защитават аргументирано общинския, т. е. държавния интерес, а местния съд - интереса на частни лица и сметки.”

 

Бр. 5/2001 г., заглавие:

„Об­щината си върна незаконно продадена сграда в центъра”

 

И подзаглавие: „И във ВКС Баба­чев загуби по една от далавери­те си”.

Информира се за реше­нието на Върховния касационен съд, оставящ в сила решението на Пловдивския апелативен съд за незаконната продажба на триетажната сграда в Златог­рад. Цитира се, че не е уважено искането на Бабачев при евен­туалното разтрогване на сдел­ката му да бъде „постановено връщането на дадената сума”.

За ВКС жалбата му не е основа­телна, „собственик на капита­ла е община Златоград и при прогласяване на нищожността на сделката, имотът се връща на патримониума й”. ВКС заклю­чава още, че продавачът е с ог­раничени права, които са произ­водни от волята на община Зла­тоград, а е извършена сделка без съгласие на органа й - ОбС.

 

Бр. 7/2001 г., заглавие:

„Фан­томи и подставени лица пречат на общината да си върне соб­ствеността”

 

Информира се за назначената от кмета комисия, която да провери състоянието на имота, след което специали­сти от общината съставят про­токол, в който отбелязват неяснотите по продажбата на 1283 кв. м земя, ведно със сградата, както и мистериозното й отда­ване под наем на Недялка Павло­ва, сестра на Бабачев; докладва се отказът на Павлов и Бабачев да предоставят каквито и да било документи на комисията, установила още, че действащи­ят цех няма Акт 16 за въвежда­не в експлоатация, няма и доку­менти, чрез които е взет „под наем”.

Информира се за оставе­ния от Бабачев дълг на община­та от 50 000 лв. невнесени данъци от фирмата, която успешно ликвидира в своя полза.

Предла­га се на общината да предприе­ме съдебни стъпки и за остана­лите сделки на Бабачев и така да се докаже „бандитската същност на персони, за които е публично известно, че са за затвора”.

 

Това е като че ли накратко синтезирана хроника на един грабеж.

Но тя не спира дотук, защото никой не си е предста­вял, че има граници за наглост­та и безочието.

Натискът към кмета на общината се засилва и отново дава резултат - в мол­бата си до петчленен състав на ВКС Бабачев сочи като образец „семейните” решения на златоградския съд за двата магазина на Йонко Маринов и Филип Кюр­тев.

Т. е. щом за тях може, как така за нас да не може!?

Пред­ставя се и „съгласие от О6С-Златоград с кредиторите на общинска фирма, както и съгласие на кмета на община­та да останат в сила процес­ните договори”.

Петчленния състав на ВКС разглежда жал­бата и писмо от 16 юни 2000 г. на кмета на общината, с което той „е уведомил ликвидатори­те, че във връзка с предоста­вените му пълномощия от ОбС-Златоград да го пред­ставлява по всички въпроси, свързани с ликвидацията на фирмата, дава съгласието си сключеният договор за про­дажба на административната сграда да остане в сила, с ог­лед неблагоприятното отра­жение, което би дало върху бюджета на общината обявя­ването недействителността на тази сделка.” (Цитатите са от решение № 402/26. 11. 01 г, на ВКС).

Това е достатъчно, за да мо­гат съдиите да приемат „нали­чие на съгласие на органа -ОбС-Златоград, изразено от упълномощен от него кмет на общината за извършване на сделката” и да постанови от­менянето на предишните реше­ния и да върне делото отново в Апелативния съд за разглежда­не от друг негов състав. Което затваря кръга на грабежа и пре­дателството на общинските ин­тереси в полза на добре извест­на бандитска бригада. Оттук нататък възможнос­тите са две.

1. Общинарите си премълча­ват, с което се солидаризират с въпросната „бригада”.

2. Общинарите разглеждат проблема с плюсовете и минуси­те за общината, изпращат ста­новището си до Пловдивския апелативен съд, където е върна­то делото.

И искат оставката на кмета за продадени общинс­ки интереси.

Ние от своя страна предава­ме случая на депутатите Симе­онов, Кушлев и Камов, влезли в Народното събрание с масирана предизборна антикорупционна риторика.

И очакваме ехото на „новото” време…

 

(Бр. 3/2002 г. на „Златоградски вестник”)