Новини

#отархива „Закрита” сделка на общинари с Бабачев цели узаконяване на извършен грабеж…

понеделник, 09 януари 2017 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

На заседанието си от 30 юли т. г. (на закрито заседание) об­щинските съветници взеха реше­ние да оттеглят исковата си молба от Пловдивския апелативен съд, отнасяща се до незаконната продажба на централната сграда на бившата общинска фирма „Върбица”.

С това решение те всъщност прескачат бариерата и отиват при закононарушителя, при онзи, който в нарушение на закона се е облагодетелствал, придобивайки огромна собстве­ност за сметка на общината.

 

И така стават съучастници в един грабеж и може би точно за това решиха да се скрият от избира­телите си, като разискваха про­блема скрито от тях, на закрито заседание. Предателството се изяснява много бързо само при един поглед в протокола – инициативата е на стар наш познайник, борец за лич­на и семейна власт, Тито Валенцов. Точно той иска почивка от името на групата им след дема­гогските пледоарии на Бабачев, за да продължи по-нататък в същия дух, като настоява да не се разваля сделката, което щяло да е „мъдрото решение” на ОбС!?

Нищо, че тя отдавна е „развале­на” дотам, че вече мирише така ужасно, както отровните мириз­ми от мандрата Бабачева умирисват златоградската река и це­лия град.

И това го казват всич­ки съдебни инстанции в решения­та си - от Окръжния, през Апелативния, та до Върховния, в кой­то пункт по пункт се изяснява защо сделката е противозакон­на. Тези документи не интересу­ват обаче Валенцов и той продължава да адвокатства на Бабачев, като казва: „В цялата страна се говори за всяка приватизационна сделка, но нека да гледаме документите...”

Само че не гледа документи господинът от Пловдивско, а собствения си интерес.

Защо му е, мислим си, на един учител, при това от ко­мисия по образование в ОбС, да се произнася по финансови въпро­си и да се застъпва за лични интереси, а не гледа тези на общи­ната, за което хората са го пратили, че и клетва е полагал?

И това става ясно от протокола - получавал пари от ликвидатора Бабачев за техникума, който ръководи... И сега му е дошло вре­мето да се отплаща - т. е. ти на мене, аз на тебе. Помним, че по това бреме Бабачев се хвалеше навсякъде, че давал дарения (ся­каш са му бащиния, а не пари на общинска фирма), само и само да не ги остави на общината след напускането си, с чието ръковод­ство бе в конфликт, поради фи­нансови проблеми и лични взаимо­отношения.

Друг въпрос е, че от парите на Бабачев за техникума няма и следа и според стопаните на училищната сграда, в която Валенцов е натрапен ползвател, без нито лев наем като институ­ция на директна държавна из­дръжка, те не са информирани за постъпили средства, които биха могли да бъдат вложени в ремон­тите на общо ползваната сгра­да, нито е обсъждана с тях по­добна възможност.

…На въпросното закрито заседа­ние Бабачев продължава нагло да изнудва съветниците да оттег­лят искането си към съда, в про­тивен случай ще иска възстано­вяване на 73 000 лв., плюс 50 000 за направени подобрения след да­лаверата с централната сграда.

Ще иска още 27 000 лв. от общи­ната, която му дължала тези пари, тъй като не го била освобо­дила от отговорност след април 1998 г.

Заместник-кметът Младенов отбелязва, че становището на комисията за следприватизационен контрол е да се търси иму­ществена отговорност от ликвидаторите, и пита бил ли е Ба­бачев регистриран като безрабо­тен от април '98. Отговорът на ликвидатора е положителен, ма­кар че през това време можел да се води на работа по граждански договор на още 50 места. Като например щатен счетоводител в Горското стопанство...

Съветникът Алендаров казва, че Бабачев не може да претенди­ра за заплащане, тъй като реал­но не е осъществявана дейност по ликвидацията на фирмата и пита какво са правили през това време - фирмата е приключила дейността си към септември '98 и всичко е предадено в архив, няма дейност, която да се заплаща.

Това не обезсърчава Бабачев и той продължава да твърди, че ще се откаже от дължимата му сума, ако ОбС се откаже от съдебното дирене на сделката с въпросната сграда. Още повече, казва той, така автоматично ще се заличи фирма „Върбица”.

И предлага споразумение. И след този срамен „закрит” пазарлък, следва гласуване, което показва 8 съветника „за” оттегляне на иска и 1 против.

Чинар обаче е недоволен от резултата, защо­то няма необходимото мнозин­ство.

И предлага прегласуване, вероятно за да се включи и той. Така „за” оттегляне на иска от съда стават 9 и 1 против.

И „мъдрото” решение, по тер­минологията на Валенцов, е при­ето, а мъдреците могат спокой­но да се оттеглят, след изпълнен бандитски дълг - след като Баба­чев им продавал общинска соб­ственост за стотинки и без търгове и решения на принципала, след като им давал дарения безотчетно, сега е време да му се издължат.

Но дали подобен номер може да мине с решение постфактум, след като закононарушението е пред­варително извършено и много­кратно констатирано от съдебните органи, предстои да видим.

Макар че същността на факти­те едва ли ще се промени с по­добна закрита сделка.

И ако об­ластният управител не върне това решение, дали ще се намери съдебен състав, който да узако­ни престъплението, както се уза­конява незаконен строеж...

Как­вото и да стане оттук нататък, петното, лепнато на общината от „деветимата мъдреци”, няма лесно да избледнее.

 

(Бр. 13/2002 г. на „Златоградски вестник”)