Евтим ЦВЕТКОВ

Българо-гръцкият преход при Маказа е от транспортно-коридорен ранг и като такъв изграждането му поставя много повече проб­леми, отколкото сега се коментират - това пише в своя статия докторът на географските науки проф. Марин Деведжиев, с която съживява неотдавнашната, за съжаление изоставена, идея за граничен жп преход в района на златоградското село Кушла.

Като финален южен участък на трансевропейския коридор Хелзинки-Александруполи (Дедеагач) и като коридорен транспортен тип, задължител­но следва да има две трасета и жп, казва експертът Деве­джиев. Но от 1996 г., откакто се ре­ши строителс­твото му, е тре­тирано само ав­томобилното трасе. Практи­чески погледнато, това е половина­та от работата, която трябва да се върши.

Проф. Деведжи­ев прави следните ценни наблю­дения в статията си, които отново показват коварството на гръцката позиция по този така важен за националната ни геостратегия преход.

От гръц­ката пътна карта се вижда, че проходът Маказа е разположен на 943 метра надморска височи­на, а първото селище на гръцка територия - Нимфея, на 569 метра. Разстоянието между тях е 7 км. Или наклонът на пътя е 54 на 1000, какъвто не може да преодолее никакво ав­томобилно возило. Това е въз­можно да стане само чрез ту­нел, за какъвто гръцката стра­на никога не е давала съгласие. Това е причината, поради която този най-важен въпрос не се ко­ментира. Затова във връзка с извършваните строителни под­готовки трябва да се изяснят редица проблеми, защото било­то на Маказа е предвидено да се снижи с 26 м, одобрен е площоразпределителен план на тере­на, на който се предвиждат митница, подходни пътища Джебел-Кирково-Маказа (но не по габарита на транспортни коридори), други сгради и съо­ръжения и т. н.

Въпросите, кои­то възникват спрямо основния замисъл, според проф. Деве­ джиев, са: Когато пътят стиг­не до билото (Малък Маказ), как ще се слезе по нивилитет в гръцка територия при спомена­тата стръмност?

И второ - то­ва, което там се строи сега, по габарити на коридор № 9 ли е?

Следва едно ценно пояснение, което е от изключителна важ­ност за златоградските стра­тегически интереси, разбира се, съвпадащи и с националния.

Съгласно картосхемата по ста­рия проект, съставен според географските дадености, желе­зопътното трасе се отклонява югозападно от жп гара Подко­ва през река Върбица. Логично е същото жп трасе да предс­тавлява вторият компонент на коридор 9.

Съгласно проекта и строителните работи, извър­шени още през периода 1941-1944, крайният граничен пункт е при с. Кушла, Златоградско. По това трасе са работили среднодневно до 2000 души. През 1953 то е малко изменено, защото се е замисляло изграж­дането на язовир на реката около с. Бенковски.

Трасето за железопътна линия от Подко­ва до Кушла е било напълно под­готвено за строителство. Ня­кои от сегашните жители на селото са работили по крайгра­ничните гарови обекти. Под­робният оглед на местността по конфигурация прави същото място най-подходящо за целта - продължаването на започна­тия някога граничен жп преход при златоградското село Куш­ла, като част от трансграничния коридор № 9.

(Бр. 9/2001 г. на „Златоградски вестник”)