+ Или за това как се пише история на „помаците”…
Георги МИТРИНОВ
Благодарение на златоградчанина Ефим Ушев, след дълго търсене успях да се добера до ръкописа на маданския мюсюлманин от арабски произход Мехмед Дорсунски през лятото на тази година. Междувременно този ръкопис вече е оформен като книга с предизвикателното заглавие „История на ахрените (помаците”), но е без данни за годината и мястото на издаването.
Не е знайно и кой е дал парите за отпечатването на ръкописа, който от научна гледна точка е смехотворен, но е и с открита антибългарска насоченост. Да се прави обстойна критика на това писание във вестник, е несериозна работа, защото нахвърляните в изобилие лъжи могат да се оборят ред по ред, а това е обемна работа, но все пак могат да се набележат някои от дивотиите:
Дивотия № 1: Българите мохамедани са от арабски произход - без никакви конкретни данни. В началото на книгата се възхвалява ислямската религия и по-точно алианството, което е официална религия в Иран (да не забравяме, че Дорсунски там е учил ислям). Съответно се омаловажава ролята на християнството като неправилната религия.
Дивотия № 2: Джамията в Мадан била строена през 921 г. от араби (по данни от размазана снимка на камък от основите на джамията, който разбира се бил унищожен от българската комунистическа власт).
Дивотия № 3: Световно неизвестното село Мадан било център на византийската област Ахрида и на всички ахрени (с. 101), пак без никакви данни. По данни от книгата на Борис Дерибеев „Ахрида непозната земя” (Пловдив, 1986, с. 45), която Дорсунски усърдно цитира, но само на определени места, през XIII и XIV век с това название се е отбелязвал районът на Източните Родопи, с приблизителна граница на запад в Златоградско.
Дивотия № 4: Ислямът бил наложен в Родопите само доброволно, защото нямало данни в османски документи от турски и наши книгохранилища за насилственото му налагане. На всичкото отгоре историческата истина била изопачена от националисти като Христо Попконстантинов, Стою Н. Шишков, Васил Дечов и дp., а и предания за такива насилия не били разказвани от ахряне, а от външни хора (сигурно има предвид християни). Тук тенденциозно е избягнал обилния материал, публикуван в книгата на Борис Дерибеев, който е събиран през 30-те години на XX век от добросъвестния кърджалийски краевед Никола Иванов.
Дивотия № 5: „Българската нация е изкуствено създадена от многобройните племена и народи... (на брой над 40), преминали през Балканския полуостров и смесили се помежду си (с. 202). Тук историкът Дорсунски обогатява историческата наука, като показва формирането на нация от родовообщинен строй направо. Освен това обяснява генезиса на българската народност!
Дивотия № 6: По времето на цар Иван Александър става проникването в Родопите на „българите с християнска култура”. Това става „по река Чая, откъм Станимака по посока Чепеларе, Момчиловци, Чокманово. Също така по река Въча, от Кричим към Девин” (с. 166). Интересно откъде са проникнали българите християни в Златоград, в селата Аврен и Черничево, Крумовградско и др. Сигурно извънземните са ги донесли.
Поради липса на време и място тук не се включват куп други дивотии, на които би се смял и ученик от основния курс на обучение. Тук умишлено не се споменава „езиковедската” част от писанието, която стряска със супердивотиите си, но на тази част ще се обърне подобаващо внимание в отделна публикация.
И тъй, драги читателю, не се стряскай. Това се случва в началото на XXI век в България - страната на дивотиите. Тук всичко е възможно, даже и неук да обяснява историята.
(Бр. 19/2001 г. на „Златоградски вестник”)