Новини

#отархива Българският 7-и ноември

петък, 30 декември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Петър ПЕТРОВ

 

 

Не онзи, съветският, на кой­то празнувахме „октомврийс­ка революция”.

А нашият, бъл­гарският 7 ноември, когато преди 111 години е кулминаци­ята на Сръбско-българската война, увенчала както акта на Съединението на България, така и българската национал­на чест.

 

На тази дата през съдбоносната за отечество­то 1885, нашите деди, водени от неколцината капитани, увенчаха с победа целокупността на независимостта на страната ни при Сливница и Гургулят. Заради това съби­тие площадът край Народно­то събрание започва да носи името „7 ноември”, по-късно изтрито от натрапения ни чужд „празник”. Ето събития­та на този ден.

Два месеца предни това - на 6 септември, група родолюб­ци в Пловдив обявяват Съединението на Княжество Бъл­гария и Източна Румелия. Най-яростен противник на този акт се оказа не султан Абдул Хамид, а официална Русия.

От Санкт Петербург идва нареж­дане руските офицери на служба в българската войска да я напуснат и да се завър­нат у дома. В същото време руските дипломати в Белград внушават на крал Милан, че император Александър ІІІ не би възразил срещу една наказа­телна военна акция на Сърбия на българска територия.

На 2 ноември 1885 започва Сръбс­ко-българската война, на 5 но­ември нейната Нишавска ар­мия е спряна от защитници­те на Сливнишката позиция, а на 6 ноември са отбити ожесточените атаки на сръб­ската армия.

Решителното сражение е на 7 ноември, ко­гато сръбската Моравска ди­визия (12 хиляди души и 24 оръдия) е пресрещната на Гур­гулят от малочисления отряд на капитан Христо Попов и е принудена да отстъпи към Брезник.

В същото време ротмистър Бендерев при Сливни­ца изтласква противника към Драгоман, където се изтег­лят и разбитите части на сръбската Шумадийска диви­зия, преследвани от наши доб­роволци…

 

(Бр. 20/1996 г. на „Златоградски вестник”)