Новини

Будалевана жена

четвъртък, 29 декември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

. Приказка от Златоградско

 

Аднему чулеку са паднала жена малко исиклик (не много наред).

Донела с прикяна адна капама, ама чисто бела. Рекъл и мъжън: „Иди жену, однеси тъва капама (връхна дреха) на бояджия, та да ти я обагри, зам да ти са ни пъсне, ага я носиш.”

Търнала нъва ми ти  жена на бояджия, ага гл`ъда на адин двар - зелен гущер (синек) да са припица. Рекла си на юмън: „Айсва ще да е бояджияса” и му рекла: „Буеджи, оставям ти айсъва капама, да ми я обагриш. Ама хубаво да я обагриш, да й ни пада боята, ага зема да я носем.”

Оставила женана капамъна на дваран и си отишла нах тех. Таман си отишлала и замина приз пътян адна рашатарка. Видела те капамана и си рекла: „Сва я будно оставило мене”. И я  взела.

Ага поминълу некав ден, женана отишла да си вземе капамъна. Стигнала до дваран, дену я оставила и зарукала: „Буеджи, дай си ми капамъта.” Ама немалу ни зелен гущер, ни капама. Вкиснала са тогава те и взела да разфърня каменене от дварън, та да найде гущерън... Нищеш ли, излело под каменену гърне алтъне. Взела го те гърнену и къкну вървела, си викала на юмън: „Буяджияса ми е взел капамъса, пък ми е оставил гърнесу с алтъне.” Отниса те гърнену у тех и вика на мъжан: „Яла види, мъжу, щу ми е оставил буяджияна  на место капамана.”

Мъжън му паднало драго ага видел нолкува млогу алтъне и й рекъл: „Жену, тва ги се скрий нейде и ниму казва бъраднему, да ти ги ни украдат.”

След некъв ден низ пътян са явил гърнетар – продавал хубави писани гърнета. Изрипнала женана на пътен и му вика: „Да́ли ми щиш врить айтева гърнета?”

Чулекан видел, чи женана ни си е яце на юмън и рекал: „То са купова адно-две гърнета, нема да ти требват солкува много гърнета.”

Ама будалевана жена си държела да купи врить гърнетана. Чулекън видел, чи нема да излезе на́глава с нея и й рекал: „Ти немаш толкува много пари, та да ги купиш.”

Вкиснала са женаана, влела в къщана, грабнала гърнену с алтънене, отнела на отвъън и му вика: „Дали ми щиш се врить гърнетата за айсева алтъне?”

Засмел са гърнетаринън и й рекъл: „Ще ти ги дам, как нема да ти ги дам. Биле и още ще ти докарам. Разтварил гъ́рнетана и набиля та са ни чуля ни видел…

Внела женана врита гъ́рнетана, наредила ги по цалана къща. Сулум дочекала да си дойде мъжън и й отърчела да му са похвали: „Яла види, мъжо – за адно гърне алтъне, що много гърнета съм накупила…”

Вкиснал са тогава чулекън, очукал гърнетана с адин токуч, пък женана намазал с катран и я закарал делеко, в една пуста гора и я подминъл. Тамън са било стемнило, ага в горъна замъркнал керван с царскана хазна. Керванджиене навързали мулетана и взели да кладат огън. Ага са огънян разгорел и светнало, видели в тъмноно жена, намазана с катрань - също кату дракус. Уплашили са и избегали. Подминъли и мулета и тежки товари. Женана са разшевала, навързала мулетана адно за друго и ги отвела нах тех. Ага я видял мъжън с нолкува мулета, натварени с царскана хазна, рекъл: „А че айсе - да ни земиш пак да са похвалиш нейде щу си докарала?”

Хубаво, ама на другиян ден ходжана са възкачил на минерана и зел да рука: „Слушайте, комшие – загубила са е царскана хазна. Кутрото я найде – царът ще му хариса половинана…”

Чула нашана жена ага рукал ходжана и отърчела бърже, та казала: „Я съм нашлъла царскана хазна!”

Тогава царскине люде дошли, та си завели мулетана с тежкине товари и ней дали аднъ вульгя с алтъне. И тей, корсум хитър чулек – пък будалевана жена гу сторила зенгинин… (Из кн. ІV на „Родопски старини”, 1892, списвано от Стою Шишков)

 

Бр. 17/2016 на „Златоградски вестник”