Новини

Страници от историята: „Руските изстъпления в Добруджа”

понеделник, 19 декември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Преди 100 г. обявяваме война на Румъния, за да защитим Добруджа от руската „любов“; На 1 септември 1916 г. започва безсмъртният поход на българската войска срещу страната, която дни преди това е извършила варварски геноцид над мирни българи в Добруджа…  

 

 

„Войници от храбрата трета армия догонват и довършват разбитите руски пълчища, загнездили се около устието на Дунав. В своето бягство от линията Тололу - Пелития на север руските войници по заповед на началствата си оставят след себе си само пепелища и обезлюдени места. Те завличат на север местното българско население, прехвърлят го през Дунава и там го оставят на произвола на съдбата.

 

При Добрич рухна легендата за силата на руския войник, а тука, в северна Добруджа, рухна другата легенда - за „братско руско добросърдечие”. Аз видях разорени и запустени чисто български поселища от руски войници, видях деца, откъснати от бащи и майки да се скитат немили-недраги, голи, боси и гладни из полята, видях гладни и умиращи от глад, на които русите завличат храните и добитъка. Видях как планомерно и систематически е била разорена цяла една област, населена изключително с българи. Бабадагската област, центъра на българщината в стара Добруджа, която наброява десетки хиляди български семейства, е напълно запустяла. Всичкото мъжко население и част от женското с множество деца, са завлечени от руските войски и прехвърлени в Русия или Румъния, добитъкът също е завлечен - на чарди той е изнасян от тук, имотите конфискувани, а покъщнината разпродадена на търг в полза на хазната. Специален закон, наречен „закон за шпионството”, бил създаден за българите тук и въз основа на него са вършени нечувани насилия и злодеяния. И от самия гр. Бабадаг са завлечени 85 души първенци с няколко моми и жени, къщите им са разорени, разграбени.... От с. Башкьой, родното село на покойния държавник Д. Петков, което наброява около 700 къщи, е завлечено всичкото мъжко население... Руският варваризъм тук е нечуван. Тъмната душа на руския мужик - низките инстинкти на руските маси, тука са проявени в най-силна форма. „Добрячеството и благодушието” на руския мужик, от които до скоро се обайваше нашата интелигентна младеж, вече рухва. Пред вида на извършеното тук от руските мужици, нечуван варваризъм, това обаяние пада. В бясната ярост срещу мъжете, за геройската отбрана на родната земя от българския войник, руските войски не пощадиха ни жени, ни деца, ни старци. Последен отзвук на тази безумна и дива ярост са последните бомбардировки на българската част от току-що освободения град Тулча. Тия руски изстъпления възбуждат у нашия войник нови желания за борба; пред това руско жестокосърдечие, чувството за родна отбрана у войниците заговорва по-силно и те виждат като необходимо прогонването на руските пълчища далеч в руска земя, от гдето снарядите на техните оръдия не ще могат да покосяват живота на невинни жени и деца - родни братя, и гдето те ще могат да настигнат и освободят завлечените нещастници, стопаните на почернелите, покрити със скръб български домове в тоя кът на родната земя. В разорените български поселища аз видях откъснати и изоставени от завлечени родители, на произвола на съдбата маса деца, които се скитат от пепелище на пепелище гладни, голи, боси, умиращи от студ и глад. Те дирят майчина и бащина грижа. Само в гр. Бабадаг наброяват до 30 деца по-малки от 12 години, на които родителите и роднините са завлечени в неизвестност, бащините им къщи разорени и разграбени. Казаците са заграбвали хубавите моми и булки, за да ги носят плячка в Русия, заграбвани са и поругавани пред очите на децата майки, убивани са били като шпиони бащи и братя. В гр. Тулча и околностите положението е все същото; все същите насилия и проява на жестокосърдечие. От забегнали из Галац българи узнавам, че засега в румънските затвори са захвърлени повече от 20 000 българи от Добруджа. Мнозина от завлечените намерили избавление от мъките в смъртта, а други вследствие на непоносими изстъпления са полудели, ослепели и оглушели”.

(В. „Военни известия”,

28 декември 1916 г.)

 

Бр. 15/2016 на „Златоградски вестник”