Новини

#отархива Отново заедно, да продължим нататък

сряда, 14 декември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

* По повод 10-годишнината на златоградското издание - емоционален спомен за началото му…

 

Ефим УШЕВ

 

 

На 5 януари 1990 г. из­лезе бр. 1 на издействания с много труд от тогаваш­ната златоградска упра­ва „Златограсдски вест­ник”.

С труд, защото ни­как не беше лесно да убе­диш една тоталитарна система, в каквато жи­вяхме дотогава, защо е необходимо да излиза вес­тник някъде.

И трябваше да обясняваме на ред инс­танции и лица, които пи­таха какво толкова ще пи­шем, след като в Смолян си имаме вестник и той много трудно се списвал.

 

Любопитна е историята по създаването на нашия вестник.

И никога не съм си мислил, че някога ще трябва да я разказвам.

Води началото си от една докладна записка до ОбК на БКП, която внесох през ноември...1983 г., в коя­то с витиевати фрази, от които сега се изчервявам, исках съдействие от пар­тията, която единствена тогава можеше да разрешава и позволява.

Но къде ти! Другарите гледаха дръз­кия току-що дипломирал се студент и му се чуде­ха на акъла. Явно е било още много рано.

Меж­дувременно ходих и в то­гавашния Комитет по пе­чата в София, където ми казаха, че само Окръжният комитет на БКП може да реши този въпрос.

Напи­сах и дотам докладна, от­където получих отговор само с едно изречение: „Тъй като в Смолян изли­за в. „Родопски Устрем”, не смятаме за необходи­мо и в Златоград да изли­за вестник”. Следваше подпис и пе­чат с петолъчка...

Това беше през февруа­ри 1984 г.

И може би за да престана с досадните си настоявания за вестник в Златоград, през следва­щата 1985 г. ми разреши­ха да започна работа в смолянския вестник.

И та­ка до 1988 г., когато ледо­вете се поразпукаха, заго­вори се за плурализъм на словото, за градивна кри­тика и пр.

За две години оглавих новосъздадения вестник в Рудозем, а на златоградските шефове се обаждах да ги ръчкам да действат. И слава Богу - захванаха се. И го издейс­тваха. Бяха открили и сметка за набиране на па­ри, в която първата внос­ка направи ЗММ.

След него и другите предприятия се отзоваха и на мен не ми ос­таваше нищо друго, освен да кажа сбогом на рудоземския вестник и да се вър­на.

Беше лятото на 1989, предстоеше 10 ноември, заклеймяването на „личния режим на Тодор Живков”, а по-късно и на „номенклату­рата, която крепеше лич­ния режим”...

И се започна. От бр. 1 на 5 януари 1990, та до днеш­ния бр. 258 на 14 януари 2000.

В който трябва да благодарим за помощта и съдействието на всеки, който е искал Златоград да има свое издание. Неза­висимо че в определени мо­менти много други са си казвали: „Брех, каква беля си докарахме!”

Не можем да не споменем имената на Любомир Мемов, Боян Ха­джиев, Наташа Башева, Веселин Хаджийски, Весе­лин Юрчиев, хората на властта преди 10 години, които направиха нужно­то, за да има „Златоград­ски вестник” свое нача­ло.

Ще споменем и предп­риятията, с чиито пари започна той. Това са, раз­бира се, ДПП „Свобода”, ЗММ-Златоград, Текстилният завод, Воен­ният завод, Тютюневият монопол и др.

През десет­те си години съществу­ване вестникът е бил подпомаган от всички кметове на общината, не­зависимо от политичес­ката им принадлежност и от това, че нерядко сме били в конфликти от раз­личен характер. При всич­ки случаи те са стояли зад вестника и са му по­магали, осъзнавайки, че културна традиция труд­но се създава.

Особено ко­гато е завоевание на де­мокрацията и в целите му е общественото разви­тие и просперитет на ос­новата на диалога.

И ка­то поглеждаме назад, виждаме, че този, който е бил против „Златоград­ски вестник”, не може да дойде на власт в Златог­рад и си остава встрани от управлението му. А и самият вестник не е зас­тавал зад мутри, въпре­ки протекциите за тях от различни нива на властта.

За 10 години съ­ществуване той си оста­на вестник за общината и нейните граждани, с ця­лото многообразие на проблемите им и с вижда­нето за по-добри перспек­тиви в бъдеще.

На 5 януари преди де­сет години писахме, че новият вестник трябва да се впише в културно-историческата памет и съзнание на нашия град, като летописец и изрази­тел на духа на общест­вото.

Днес разгръщаме тези близо 1100 вестни­карски страници и вижда­ме, че сме изпълнявали за­дачата си.

Нека да про­дължим да го правим и за­напред и отново заедно.

На всички приятели бла­годарим и за много годи­ни!

 

(Бр. 1/2000 г. на „Златоградски вестник”)