* Това е целта на трансграничното сътрудничество, редом с икономическото стимулиране на районите

Добре известният на златоградчани с проекта си за железопътния граничен пре­ход на българо-гръцката граница в района на с. Кушла - д-р Атанас Атанасов, който сега е началник на отдел „Регионално разви­тие” в Министерството на благоустройството, излага в информационния бюлетин за реформа в местното самоуправление виждането си за трансграничното сът­рудничество, като важен елемент при разработване­то на стратегии за разви­тие на крайграничните об­щини.

Според него филосо­фията на това сътрудни­чество се основава на то­ва, че два трансгранични ра­йона обсъждат конкретни­те си действия и приорите­ти независимо, a не като просто подаване на няколко предложения за проекти.

За да бъде ефикасно сътрудни­чеството, необходимо е то да включва всички аспекти от ежедневния живот в пог­раничните общини - иконо­мика, работа, свободно вре­ме, култура, спорт, социал­ни придобивки и др., да бъде ежедневно и да включва пар­тньори от всички сфери на социални групи от двете страни на границата и да обхваща всички нива на уп­равлението - национално, регионално и местно.

Това разбиране включва необхо­димостта от сътрудничес­тво на всички администра­тивни равнища, като се съз­дават координирани проце­дури между тях, смята г-н Атанасов. Променящата се политическа ситуация в ця­ла Европа, а и на Балкани­те, създава предпоставки за преодоляване на тради­ционната изостаналост на крайграничните райони.

Едно от основните нап­равления в трансгранично­то сътрудничество той вижда в преодоляването на исторически сложилите се проблеми, но това е един продължителен процес. Главната му цел е премах­ването на граничните бари­ери и ограничения, довели до отчуждаването на общнос­тите от двете страни на границата. На първо време, разбира се, става дума за преодоляване на естестве­ни граници - реки и планини, чрез мостове, тунели и но­ви пътища.

Специфичните проблеми и приоритети на трансграничните райони Ат. Атанасов вижда като липса на транспорт и икономическа инфрас­труктура, ниски доходи на населението, висока явна и скрита безработица, отдале­ченост от пазари, услуги и административни центрове, слаб или труден достъп до финансови източници, висо­ко равнище на миграция, как­то и недостиг на умения за подкрепа на процеса на раз­витие. Тези именно проблеми затрудняват самостоятел­ното устойчиво развитие на граничния район. Затова приоритетите по отношение на тях включват насърчаване на структурното оздравяване на регионал­ната икономика, задълбоче­но изследване проблемите на околната среда и насър­чаване на нейната закрила, разработването на терито­риално устройствен план на целия район, подобряване на техническата инфраструк­тура във всеки пограничен район. Двустранните меж­дудържавни договори на то­зи етап са реалната пред­поставка за трансгранично сътрудничество с ЕС. Тези договори позволяват разра­ботването на прогнозни правила за управлението на програмите за трансгранич­но сътрудничество в сфера­та на контрола и финанси­рането. Най-важна от ини­циативите на ЕС за граничните райони, е ИНТЕРРЕГ, чи­ято основна цел е насърча­ване на сътрудничеството между съседните страни, с оглед стимулиране на иконо­мическото развитие.

В статията си д-р Атана­сов изброява и етапите, през които трансгранично­то сътрудничество минава.

Първо - дейности и инициа­тиви, които вече са стар­тирали;

Второ - опознаване между партниращите райо­ни чрез информационни мре­жи и механизми за контакт;

Третият етап включва раз­работването на стратегия с участници от двете стра­ни на границата, които съв­местно изработват социал­но-икономически анализ на целия трансграничен район, установяват стратегичес­ките му цели и приоритети в перспектива. Важно е ос­вен това да бъдат създаде­ни постоянни работни групи от експерти. Последният етап е управлението и из­пълнението на плана, кога­то се създават технико-административни структури, финансови и управленски, със съответните правомощия. ЗВ

(Бр. 6/2000 г. на „Златоградски вестник”)