Новини

#отархива Искаме от правителството позиция за пътна връзка Златоград-Медоса

неделя, 04 декември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Писмо до министъра на регионалното развитие и благоустройството в правителството на г-н Иван Костов, аргументиращо необходимостта от откриването на нова пътна връзка между България и Гърция в района на Златоград

 

Ефим УШЕВ

 

 

Уважаеми г-н министър Чачев!

Настоящото изложение до Вас правя след множество обсъждания по различни форуми и срещи на различни обществени среди в общината и мога да кажа, че съм задължен от всички тях да запозная министерството, което ръководите, с предложението ни.

 

Община Златоград е най-южната българска гранична общи­на, разположена върху 175 кв. км площ в Смолянска област. На юг от нас е Родопската част на Република Гърция, къ­дето след 1920 г. остават 11 населени места от тогавашна­та Даръдерска (Златоградска) околия. Разбираемо е, че тази международна несправедли­вост, по подобие на останали­те части на страната в запад­на, северна и източна посока, разделя на две една единна територия с еднородно население, след кое­то започват мъчителни изселнически процеси. Връзките оба­че на хората от двете страни на границата не се прекъсват и със съгласието на двете страни в местността Св. Кос­тадин се организират и про­веждат ежегодни събори, про­дължили до новото, още по-жес­токо разделение през 1945 г. Дотогава се ползва и тради­ционно съществуващият път, свързвал Златоград с близки­те селища Мемково и Баните (Лъджа), които след 1926 г. са преиме­нувани на Медоса и Термес. Разстоянието от Златоград до Медоса е точно 9 км в южна по­сока, а пътят от самата гра­ница до селището, е само 4 км равнинна, лесно преминаваща се територия, за възстановяване­то на която, след съответс­тващи се междудържавни реше­ния, ще бъдат необходими мно­го малко средства. Защото става въпрос не за нов път, а за възстановяване на нещо съ­ществувало си от векове.

Лъджанските минерални бани са наричани още „Даръдерски” - по­ради близостта им със Златог­рад, чиито жители са ги полз­вали и стопанисвали, а българс­ката държава е инвестирала тук в строежи на пътища, ха­нове, облагородяване на сами­те бани през 30-те години. Из­вестна е подготовката на три­те гранични пропускателни пункта - при Гоце Делчев, Елидже и Маказа, забавени повече от десет години. През 1994­ г. Центърът за реионално развитие и жилищна политика към МС под ръководс­твото на проф. М. Деведжиев и доц. Атанас Атанасов, изгот­ви пространно изследване проект за продължаване на жп връзката от Подкова към Зла­тоград и граничен преход през с. Кушла, трасиран още от пра­вителството на проф. Б. Филов през 1943-1944 г.

Този проект, въпреки неговата перс­пективност и лека техническа обезпеченост, бе изоставен и предпочетен друг, многократно по-сложен като географска да­деност и техническа изпълнимост - този на вр. Елидже при Рудозем, за който редица специалисти дискутираха в печа­та, че е не само трудно изпъл­ним, но и неоправдан от иконо­мическа гледна точка. Труд­ният планински характер тук не може да позволи финансова­та възвръщаемост на вложени­те средства, тъй като през зимните месеци пътят тук е непроходим. Точно обратното е при проекта за преход до с. Куш­ла - равнинният характер на местностите тук позволява сравнително лесно техническо изпълнение и целогодишно нор­мално използване на трасето и като пътен, и като жп преход. Напомняме за този изоставен вече проект, въпреки национал­ната му значимост, за да насо­чим вниманието Ви към спомена­тия проект за пътна връзка Зла­тоград-Медоса. Макар вече с тясно регионално значение, осъ­ществяването му ще активизи­ра икономически отношения, ще съживи бизнеса в десетина об­щини от Смолянска и Кърджалий­ска област, превръщайки ги от­ново в средище, лишавайки ги от характеристиките на периферия със затихващи функции във всяко отношение.

В това ние виждаме смисъла на трансграничното сътрудничество - чрез принципите на отвореното об­щество да се стимулира промя­на на местната инфраструкту­ра и се създадат условия за самоподпомагане чрез съвместни дейности между населението от двете страни на границата. Което ще стопира негативни демографски процеси, които са в застрашителен ход в Рудоземския район, където по пос­ледни данни може да се закупи апартамент за 3000 лв. и гар­сониера за 1000 лв. Засега само икономическа миграция се за­белязва и в Златоградско-Неделинско-Кирковския район, но все още без трайно изселване. Но с първичен пазар в криза и постоянно висока безработица, което носи със себе си отрица­телни въздействия върху чо­вешкия потенциал в региона.

Г-н министър, надяваме се да оцените загрижеността ни към положението на родната пла­нина в момента и да приемете предложението за включване в приоритетите на Вашето ми­нистерство и в рамките на прог­рамата ФАР-ТГС проекта за възстановяване на съществува­лия път Златоград-Медоса, още повече че имаме подкрепата от нашите приятели от община Хрисуполи (Гърция), с която имаме официален договор за побратимяване от 1994 г.

С възстановяването на тази из­годна пътна връзка естестве­но ще се възстанови и споменатият събор на хората от двете страни на границата, за който споменахме по-горе и с който е запознато и имаме подкрепата на ръководството на Държавната агенция за бъл­гарите в чужбина към Минис­терския съвет. Така ежегодни­те събори на гърците в мест­ността Карандила край Сливен с каракачаните, ще бъдат ре­ципрочно допълнени със събори­те на българите от двете страни на границата на вр. Св. Костадин край Златоград. Така „мостът” за връзките между двете държави няма да бъде ед­нопосочен, както е в момента. На всички срещи с организа­циите на общините в България премиерът Иван Костов съвет­ва и настоява пред представи­телите им да са активната страна в предложенията за ре­гионални и местни инициативи, които да бъдат разглеждани от правителството и финансирани с негова помощ и чрез предприсъединителните фондове на Ев­ропейския съюз.

Настоящото предложение е нашата местна и регионална ини­циатива, по която няма разногласия в обществото и зад която застава бизнесът, управлението и гражданството на общините в съседство: Златоград, Неделино, Кирково, Мадан, Ардино, Дже­бел и други, с които сме в постоянни контакти.

Подкрепа за проек­та заявява и областната управа на Смолян, както и бизнес организациите тук, запознавани с него на различни форуми и семина­ри.

Ето защо си позволяваме да сме оптимисти при един отгово­рен ангажимент от страна на Вашето министерство и българс­кото правителство като цяло.

Затова очакваме експертната Ви намеса и становище в най-близко време.

31. 08. 2000 г.

Златоград

 

(Бр. 14/2000 г. на „Златоградски вестник”)