Новини

#отархива И в миналото, и днес, отношението към българите в Гърция е зловещо

петък, 02 декември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Георги МИТРИНОВ

 

 

На един международен фо­рум наскоро представителят на Гърция Константинидис не пропусна да отправи нападки срещу България за това, че българските власти депорти­рали под чужд натиск евреи­те от Западна Тракия и Ма­кедония по време на Втора­та световна война.

 

Ирония е, че именно грък ни порицава сега за убитите в немските концлагери евреи - предста­вител точно на онази държа­ва, провеждала съзнателно политика на унищожение на българите в освободените от гръцка и сръбска окупация ге­ографски области през целия XX в.

„Точно преди да се от­теглят гръцките войски от Дедеагач на 19 септем­ври 1913 г., и там да влезе турският башибозук, ре­шен да унищожи потърси­лото закрила българско на­селение, гръцкият комен­дант, помолен от някои българи за закрила, поста­вил условие половината стока на българското насе­ление да се отстъпи на гръцкото правителство и българите да се погърчат, за да бъдат превозени с ко­раби до Гърция. Български­те представители отхвър­лили с възмущение тези ус­ловия, което не попречило на гърците да натоварят на корабите си 5-6 хиляди глави дребен рогат добитък и 500 глави едър рогат добитък…”

Това пише българинът от Щип Любомир Милетич в кни­гата си от 1918 г. - „Разорението на тракийските българи през 1913 г.”, на стр. 228.

В това първо голямо унищоже­ние през XX в. на тамошни­те българи гърците са усър­дни помагачи и подстрекатели на турците и гръцкото ду­ховенство и администрация по места, за което има обил­ни свидетелства в посочена­та книга.

Второто масово унищожение на западнотракийските българи - в началото на 20-те години на века, е де­ло изцяло на гръцките влас­ти. Тогава 25 000 българи са били заточени по беломорски­те острови и в Южен Пелопо­нес, като немалка част от тях измира от глад. За това свидетелства Анастас Разбойников в книгата си „Обезбългарябането на Западна. Тракия 1919-1924 г.”, издаде­на през 1941 г.

Оцелелите след завръщането си са под­ложени на нови гонения, масо­ви побоища, отравяния с раз­дадено им от гърците отров­но брашно и още други изде­вателства, само за да бъдат прогонени българите от род­ната им земя. За жалост бъл­гарите нямат своя Спилбърг, който да покаже пред света тяхната голгота.

Но цитира­ните две книги са достатъч­ни като материал, чрез кой­то излизат наяве докумен­тално гръцките зверства. Не­що повече - тези зверства не само не са осъдени от послед­ваща „демократична” Гърция, но са и възвеличени поетично в литературни творби. В ед­на от тези творби големият човеколюбец на старини и върл разбойник и българомразец на младини - Алексис Зорбас, споделя нечовешките си деяния над българите в име­то на отечеството си, оправ­давайки се с крехката си мла­дежка възраст. Ако някой смя­та, че това са минали работи и днес измеренията са други, трябва да му кажем, че е про­менена само методиката на борба с българщината - и днес в Гърция е актуален въпросът за т. нар. „помаци”, т. е. бъл­гарите с мохамеданска вяра, които за близо 80 години не бяха погърчени, но голям про­цент от тях бяха потурчени с активното съдействие на гръцките власти, за да бъдат откъснати от българските им корени. Набързо им се обяви един „помашки” език с грама­тика и речници, за да ги превърнат и в особен вид гърци, чийто език, видите ли, имал много български примеси, но гръцки корен. Фактите обаче показват, че в основата на новостъкмения език са залегна­ли старинните и самобитни родопски говори на българския език.

Но със своите напъни гърците правят опити да се унищожат и последните сле­ди от българщина, като се подмени името на езика им. Скалъпването на този „език” обаче съвсем не променя от­ношението на гръцките влас­ти към българите мохамеда­ни. И днес всеки от тях знае какво значи „да ти пуснат последка” в Ксантийско, т. е. да те следи някой от спецслужбите за връзки с братя­та ти от България или за об­щуването на майчиния си език.

И ако някой българин, по­сетил Гърция, реши да се от­бие до българомохамедански­те села северно от Ксанти, то той веднага ще бъде вър­нат от патрул, след като го разберат откъде идва.

Такава е действителност­та днес, показана само в два щриха. Но и те са достатъч­ни, за да се види отношение­то на официалните власти към малцинствата, особено към българските. За тази действителност обаче подставени лица като споменатия Константинидис мълчат...

 

 

Вместо редакционно

 

„Из Кюстендил ни известяват, че някой си бащин син гръмнал с пушка, за да убие гръцкия митрополит кир Игнатия, но за нещастие не сполучил...

А какво търси тоя фанариотин по оние места? Язък за куршумът!”

Христо Ботьов

в. „Знаме”, бр. З, 1874 г.

 

(Бр. 8/2000 г. на „Златоградски вестник”)