Новини

#отархива 170 години училище в Златоград: „За пример на всички други български общини ...”

петък, 02 декември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Величко ПАЧИЛОВ

 

 

Двехилядната година е го­дина на равносметка. И то не само защото е кръгло число, но и защото едновременно от­белязва края на XX в. и на вто­рото хилядолетие. По случай честването на Празника на българската прос­вета и култура и на славянс­ката писменост златоградча­ни има какво да си припомнят с гордост.

 

Техните предци са били измежду най-будните българи, които още през да­лечната 1830 г. са открили ки­лийно училище, фактически с него започва да се развива и крепне просветното дело в Златоград. Това Килийно училище най-напред се е помещавало в ед­на от стаите на къщата на Костадин Стоянов. Тази къ­ща и до днес съществува, но на нея, за съжаление, все още няма паметен знак. Първият учител е бил Ангел Стефанов Киряков, виден възрожденски деятел.

Не след дълго, през 1834 г., заедно със строителството на старата черква „Успение на Пресвета Богородица”, в двора й била построена и спе­циална сграда за килийното училище. Тази малка построй­ка съществува и до днес.

По-късно, през 1851 г., ко­гато нараснала необходимост­та от повече просвета и кул­тура, златоградчани построи­ли ново училище - просторна двуетажна сграда с огромен двор. Веднага след откриването му през 1852 г., в него било въведено взаимното обучение и затова било наречено Взаимно­то училище. Документите со­чат, че български език, като отделен предмет тук започва да се изучава от 1855 г.

Прекрасната сграда на Взаим­ното училище, образец на бъл­гарската възрожденска архитектура, се използва и до днес за народополезна дейност. От 1978 г. в нея е открита музейна сбирка „Просветното дело в Средните Родопи”.

Ето какво пише още през 1892 г. видният родопски кни­жовник и общественик Стою Н. Шишков за златоградското училище: „Училището се из­държа на общински средства, без никаква външна помощ. Понеже даръдерци са извес­тни отдавна с ученолюбието си, то те са държали ви­наги добри учители, които са уредили училището както в никое друго българско село в Родопите. Всяка година на­селението само си избира черковно-училищното нас­тоятелство, което се грижи само за черковите и учили­щето.”

По-нататък той продължава: „Пръв учител, който е поч­нал да учи малките на българ­ско четмо, е бил даръдерецът-учител Ангел Киряков, който си послужил в начало­то само с Неофитовото Евангелие. По-после гръцкий език съвсем бил изхвърлен и заменен с българский, при учителствуването и време­то на някои от днешните даръдерски първенци, като хаджи Теофан Иванов, Алексан­дър А. Чъновски, Иван С. Джинджов, Никола хаджи Дончов, Братия Пачилски (Костадин, Лазар, Панайот и Кирко - В. П.), Петър и Георги Марковски, Никола Диновски, Кирко и Апостол П. Брънговски, хаджи Нико Атанасов и други. От 1870 год. после учи­лището било турено на по-добра основа, а от 1880 год. до днес, то може да послужи за пример на всички други български общини в окръга с неговите добри учители.”

Като се вземе предвид, че те­зи публикувани материали са били изпратени на Стою Н. Шишков от най-видните зла­тоградски учители от това време: Яков Д. Змейкович, Кос­тадин Александров и В. Т. Мав­родиев, ще се разбере защо те не фигурират в този ина­че подробен списък.

За огромните успехи на зла­тоградското просветно дело през XX в. могат да се напишат томове. И струва ми се, това е дълг на учителите и другите златоградски просветни и кул­турни деятели, на които по случай 24 май пожелавам здра­ве и нови успехи.

 

(Бр. 9/2000 г. на „Златоградски вестник”)