Новини

Новооткритият гроб на принцесата край Златоград е сред най-богатите за епохата си

понеделник, 28 ноември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник
 

Николай ОВЧАРОВ

 

  Това е поредното интересно откритие от Източните Родопи, в което ние продължаваме да изследваме тайнствената цивилизация на скалните хора – една тракийска култура, която започва още от Къснобронзовата епоха преди 3500 години и отива до приемането на християнството. В случая става дума за погребение от IV век пр. Хр., но всъщност наоколо в тази местност има неща и от по-ранни периоди.

 

  Много е близка хронологията и вида на това, което разкриваме в момента, с голямото светилище на Орфей при село Татул, което преди 10 години разкри мой екип. Тук още нещата са в началото. Любен Лещаков имаше шанса и късмета да попадне веднага на един страхотен гроб от IV век пр.Хр. Казвам страхотен, защото наистина с повече от 60-те украшения, които излязоха с него, той е един от най-богатите гробове от Елинистическата епоха, който е откриван в историята на нашата наука. Само пръстените са 11 в него, множество фибули, диадема, което е много важно – сребърна диадема на главата, което всъщност ни показва, че става дума действително за принцеса, за жена от много висок произход.

Разчленяването – за него трудно може да се говори, защото ние знаем много малко за историята на траките. Знаем за ритуалното разчленяване на самия Орфей при неговата смърт, при гибелта му от критските жени – те го разкъсват на части и пускат тези части по река Марица, и те отиват на различни места, които обявяват за свещени места. Това е единственото, което знаем за орфическия ритуал за разчленяването. Позволявам си да изкажа лично моето мнение, че става дума за нещо от типа на много по-късните вече вярвания против вампирясване. Моментите, в които или се нарушава част от скелета от тялото на покойника, или се забива нещо в него – ситуации, в които се смята, че някой може да вампиряса. Може би, казвам, е това. Но така или иначе става дума за един много интересен тракийски обичай, който тепърва предстои да бъде изследван. От това, което имаме, това не е първия случай на разчленяване, имаме ги и в други погребения от Тракия, но във всеки случай винаги става дума за високопоставени лица. Тоест, това нещо наистина по някакъв начин е свързано с високопоставени лица в тракийската йерархия. Гробове на такива високопоставени хора обикновено са в близост до храмове. Такъв може би има и тук.

Преди около 12 години аз направих едни сондажни проучвания в този район и действително там излезе една сграда на около 300 м от това място, с хубави квадрови блокове – много подобна на светилището на храма на Орфей, който разкрихме при Татул. Така че лично моето предположение е, че при Бенковски ще имаме същата ситуация като при село Татул - ще има храм, а наоколо това, което в момента разкриваме, ще бъдат селищата или местата на поклонниците, свещените места, в които са погребвали древните траки. Тези, а и други находки, какво ни говорят за тази цивилизация - тракийска цивилизация от Елинистическия период? Елинистическият период е част от това развитие. Аз съм я нарекъл малко образно цивилизация на скалните хора - става дума за една тракийска култура, доста специфична, която се развива в Източните и Средните Родопи, която е свързана с изсичания в скалите. Впрочем мога да кажа, че този гроб, за който говорим, е също изсечен в камъка, в скалния масив. Епоха, която започва някъде ХV- ХIV в. пр.Хр., тоест Къснобронзовата епоха. Това е нейният първи апогей – златният й век през това време – времената на Троянската война.

Само ще кажа, че моят колега и зам.-ръководител на Перперикон - доц. Здравко Димитров, и той приключи едно много интересно светилище при село Ангел войвода, пак в Източните Родопи, също много интересен паметник. Така че ние с нашите разкопки добавяме щрих след щрих. Това е като един пъзел, разпилян пъзел, който ние събираме в момента. И макар да нямаме още цялостното му изображение, ние имаме вече почва да се очертават контурите на тази велика култура, която съществува през Бронзовата, Ранножелязната, през Елинистическата епоха, или както в археологията се казва - Късножелязната епоха, и достига до Римската епоха.

Римската епоха също е един много силен момент и Перперикон го доказва. Така че колкото повече паметници от това време се разкриват, толкова повече ние имаме възможност да хвърлим светлина върху тази специфична култура, характерна изключително и само за Средните и Източни Родопи.

И не случайно тази култура свършва до Златоград. Оттук на запад, от Златоград на запад вече няма такива скални светилища, каквито имаме в Средните и Източни Родопи. А що се отнася до нейната специфика, новата находка също ни дава много интересни данни какви са тези хора. В тези 60 и няколко находки, които излязоха, преобладават неща, които са чисто тракийски – пръстени, диадемата и някои други неща, които са характерни именно за Тракия, за Одриското царство. Обаче заедно с тях има и много неща, които са правени в гръцките градове в Бяло море, по-специално в Маронея, градът, който се намира на около 80 км от тук по права линия на Бяло море. Един много голям древногръцки град. Пръстените, например, с изображения на антични богове – те са 5-6 такива изображения, които тепърва ще разгадаваме, едното обаче със сигурност е Нике – богинята на победата. Очевидно са правени в този град.

А заедно с всичките находки имаме една прекрасна сребърна тетрадрахма на Маронея, което за Източните Родопи е било като монетната единица за този район. Така че всъщност тук наблюдаваме симбиозата, преплитането между тракийската, чисто тракийската култура и елинската култура, което е много характерно за тези контактни райони, каквито са Източните Родопи – контактни райони между елинската и тракийската култура. Това, че те имат орфическа религия, съдейки по погребението, говори също за връзката им от една страна с траките, а от друга страна с елините. От една страна те са почитали старите си култове, а 1000 години по-късно, вече са под силното влияние на елините. Казано с думи прости – от една страна те са си разчленявали мъртъвците, почитали са своите стари вярвания, но същевременно вече са почитали и гръцките божества като Нике, най-вероятно ще излязат и другите, като Зевс и т. н. Тоест, това е характерното за тракийската култура в Елинистическия период, когато се смесват различни вярвания.

 

Това нещо ще продължи и през Римския период, в който вече се появява Тракийския конник, храм на който ние намерихме на Перперикон. Тракийският конник е едно божество, което обединява старите тракийски вярвания, съчетани вече и с вярванията от гръко-римския свят. Ето това е може би най-интересното - че Източните Родопи ни показват този микс, този коктейл от вярвания, които тръгват от дълбока древност, преминават през влиянието на гърци и римляни по-късно и най-сетне стигат и до християнството от края на IV век.

 

  (Бр. 14/2016 на „Златоградски вестник”)