Новини

#отархива Изтъкнахме приноса на Златоград в осъществяване на националния идеал

понеделник, 14 ноември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

* Отново само ВМРО в Златоград почете официалния български празник

 

 

Златоградчани не са стоя­ли встрани и безучастно в процесите и събитията, предхождащи обявяването на бъл­гарската независимост - под­черта в слово председателят на ВМРО в Златоград Ефим Ушев, по слу­чай 22 септември, Денят, ко­гато през 1908 г. страната ни скъсва с 500-годишния васалитет от Турската империя.

 

През същата година Златог­рад е все още под турско уп­равление и четири години го делят все още от присъединяването му към Отечеството. Но през същата година отваря врати и започва родолюбива деятел­ност златоградското читали­ще, под название „Български конституционен клуб” - с два товара книги, донесени от братя Самарджиеви от Солун, се оборудва библиотеката и с това начало свързват имена­та си златоградчаните Геор­ги Хекимов, Тома Пачилов и Владимир Печев.

Изработват си и печат - разтворена кни­га, а над нея бухалче, като символ на мъдростта. Но то­ва не е първият кълн на бъл­гарщината в тогавашно Даръдере - цели 78 години преди това, през 1830, започва об­разователната дейност на златоградските деца в Стояновската къща, която ед­новременно се ползва и за черкуване.

А четири години след това извисява снага и храмът „Св. Богородица”, в чийто двор действа и първото Килийно училище в цяла Родопа и За­падна Тракия.

Не може да се отмине и историческият факт, че шест години преди обявяването на българската независимост, в Даръдере ве­че действа революционна ор­ганизация на ВМОРО, която да­ва своя принос в подготовка­та на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и в която записват имената си Елена Крахтева, Евгения Пачилова, Георги Джинджев, Илия Хаджидончев, Костадин Алек­сандров и още много други.

Това са само част от фак­тите, предшестващи и допри­несли за приближаването на акта от 1908 г. и които мо­жем да поставим редом до дру­ги два грандиозни полета и въздигания на българския дух, воля и единството ни народно - Съединението на България през 1885 г. и победата в нат­рапената ни Сръбско-българска война.

Затова в манифеста на цар Фердинанд оттогава се казва: „Винаги миролюбив, мо­ят народ днес копнее за своя културен и икономически нап­редък. В това отношение ни­що не бива да спъва България!”

По инициатива на ВМРО, в Старата църква отец Лилов отслужи молебен за 22 септември - празника на Независимостта на България.

 

(Бр. 16/1999 г. на „Златоградски вестник”)