* Незаинтересоваността ни към българското население в съседна Гърция го тласка към асимилация и отродяване…

Стоян БОЯДЖИЕВ

По повод 25-годишнината от възстановяването на демокра­тичния режим в Гърция, стана­ло след военната диктатура до 1974, пред гръцката общест­веност бе отново повдигнат въпросът доколко страната им е действително демократична, като се визира отношението и към малцинствата на нейна те­ритория.

10 организации от За­падна Тракия, между които и тази на българомохамеданите, както и от името на три маке­донски организации, между кои­то „Небесна дъга”, политичес­ката партия на „македонското”, т. е. българското малцинство, са отправили апел до гръцкия парламент, в който се твърди, че основната слабост на гръц­ката република е тази, че тя не признава съществуването на малцинства на нейна терито­рия.

Отричат се малцинствени права както на славяноговорещите (над 300 хил. души), така и на турците (120 хил. души). В апела са поставени три основни искания: признаване същест­вуването на „турско” и „македон­ско” национално малцинство; не­забавно ратифициране от Гър­ция на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства; прилагане на документи­те на ОССЕ за защита на малцинствата.

Отхвърляйки апела, говори­телят на парламента казва: „Много добре е известно, че в Гърция няма нито турско, нито македонско малцинство”.

Ми­нистърът на отбраната каза, че „се разправяли фантазии”, а бившият министър на Тракия и Македония бил най-ароган­тен, като заявил: „Акцията на тримата народни представи­тели е много провокираща и заслужава да им се каже на техния език „айсиктир”.

Тази линия се подържа от всичките 21 гръцки ежедневника, в които се заявява: „Гърция е единстве­ната в Европа стопроцентно хо­могенна държава”.

На друго мне­ние са обаче някои учени, според които в Тракия и Македония малцинствата са не само религиоз­ни, но и етнически. В свое ин­тервю министърът на външни­те работи Папандреу заявява: „Не ми прави впечатление, че мюсюлманското население в Тра­кия се нарича турско. Ако не се засягат границите, хич не ме интересува дали някой се нарича турчин, българин или помак”.

Тур­ският печат поздрави изказва­нето му и в статия, озаглавена „Браво, Йоргос!”.

А гръцкият в. „Вима” му отговаря така: „Няма да се намери нито един грък, кой­то да е готов да се разисква въ­обще въпросът за наличието на някакво расово малцинство. Гръцкият народ е един и неде­лим”…

Само България остава безмъл­вна за своето изконно населе­ние в Гърция, след като се знае, че във всички международни до­говори населението в Западна Тракия се третира като бълга­ромохамеданско, а в Егейска Ма­кедония като българско.

Така е в спогодбите Моллов-Кафандарис и Калфов-Политис. С мълча­нието и незаинтересоваността си, България допусна българско­то население в Гърция да се възприема вече и от международ­ните правозащитни организа­ции като „турско” и „македонс­ко”.

(Бр. 21/1999 г. на „Златоградски вестник”)