Новини

#отархиваДнешната тъжна картина в Златоград не може да остане бъдещето му

вторник, 08 ноември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

* Два извода от последната българо-гръцка среща на експертно ниво в Атина

 

Ефим УШЕВ

 

 

Поредна среща на смесе­ния българо-гръцки коми­тет за новите пропуска­телни пунктове между две­те страни се е състояла ми­налата седмица в Атина.

Две неща са особено важни за нас след двудневните ек­спертни дебати там.

Първо, че вече оконча­телно става ясно започва­щото финансиране на пун­кта при Маказа през след­ващата година, по програ­мите на Европейския съюз.

Второ, че по направление ГКПП Рудозем-Ксанти гръц­ката страна още няма проект за пътна връзка, а съ­що така няма виждане за местонахождението на площадката за пункта.

 

Така очертаните факти всъщност очертават без­пощадно ясно и двата ос­новни, бих казал, страте­гически за бъдещето на Златоградския район (в който естествено се включва и Неделино), проб­лема.

Това са острата не­обходимост двете общини - и като управление, и като гражданско общество, да продължи усилията си за административно и тери­ториално присъединяване към Кърджалийска област, с което да остане част от бъдещата безмитна иконо­мическа зона, отворена към Беломорската област.

Пря­ко свързан с този проблем е и следващият - новата златоградска управа да си постави като цел № 1 през този мандат насочва­не на вниманието на ком­петентните и овластени в страната органи и инсти­туции към пътя Златоград-Мемково (дн. Медоса), чиито 5-6 км не биха пред­ставлявали нито финан­сов, нито географски проб­лем за възстановяването му. Към него трябва да на­сочим вниманието и на гръцките ни побратими, за които трябва да стане яс­но, че точно този път е и техният икономически, ин­вестиционен и туристи­чески интерес.

Като първа стъпка от наша страна може да бъде обсъждане в ОбС и опреде­ляне на комисия, която да набележи стъпки за прид­вижване на тези проблеми, както и среща на ръковод­ството на общината с бъл­гарската част от смесе­ната комисия за новите гранични пунктове с Гър­ция.

Спомняме си как в на­чалото единият от набе­лязаните преходи с южна­та ни съседка се назовава­ше по всички документи, статии и обсъждания „Зла­тоград-Рудозем-Ксанти”. После някои местнически тежнения надделяха и пре­ходът стана „Рудозем-Ксанти”, сякаш нарочно, за да не стане нищо - прави ли се пункт на връх, висок 2000 м, при това трудно проходим це­логодишно, а през зимния период съвсем непроходим! А точно такъв е върхът Елидже край Рудозем.

Ко­ренно различно е при един друг връх, на Костадин край Златоград, в чието подножие е бил най-удобни­ят път за Мемково и мине­ралните бани край с. Лъджа (дн. Термес). Тук, при добра дипломация и активност от наша страна, може да бъде и пунктът за преход, кой­то гръцките власти все още не са уточнили и опре­делили.

Мястото е почти равнинно - неслучайно тук са се провеждали някогаш­ните събори между населе­нието от двете страни на границата, с надморска ви­сочина около 600 м. Сега трябва да осъзнаем инте­ресите си и да ги следваме. Неотстъпно и с такт.

Ина­че нерадостната социална и икономическа картина днес може да стане неиз­бежно бъдеще за Златоград и района му.

 

(Бр. 21/1999 г. на „Златоградски вестник”)