Уважаеми г-н редакторе!

Пиша ви във връзка със сти­хотворението ми, което пуб­ликувахте в един от броеве­те на вестника. Когато приятелите ми ме уведомиха, бях много щастлива - това е пър­вата ми публикация. Когато обаче го прочетох, бях силно разочарована - много изрече­ния бяха прекъснати, други съвсем липсваха. Не намерих капчица смисъл в публикува­ното. Губеше се главното, ко­ето се бях опитала да вградя в стихотворението.

Останах ужасена. Тъкмо бях решила, че донякъде съм успяла да изчис­тя детското и да използвам рима, а всичко е било напраз­но. Във вестника то има съв­сем детско звучене. Кой ви дава право да съкратите сти­хотворението! И по този на­чин да нарушите целия сми­съл, който съм вложила. Това е лично творчество, а не об­ществено.

Нима аз нямам ав­торски права, само защото съм непълнолетна?

Защо не публикувате едно стихотво­рение на Вазов, като го накъ­сате по същия начин? Това е същото. Само името на авто­ра е различно. Как ще се по­чувствате, ако аз съм дос­тавчик на торта, а вие я по­лучите с отчупени краища? Как ще се почувствате, ка­то давате тази торта на гостите си?

Ако не поправи­те грешката си, ще се обър­на другаде. Желая да публи­кувате цялото стихотворе­ние или опровержение - избо­рът е ваш!

Снежана Йосифова

VII клас, с. Ерма река

 

 

От редакцията

 

Скъпа Снежана!

Вярвай ми, че писмото ти много ни натъжава.

Не само поради неп­ривичния за възрастта ти тон - гневен и заплашителен, като голям човек, при това необразован.

Когато някога, на твоята възраст, пишехме до редактори и вестници, пис­мата ни се изпълваха с ува­жение към тях.

И държахме не толкова на публикация - за това все още не мечтаехме.

А молехме единствено за на­пътствие и компетентно мнение.

Сега ти не само ни заплашваш и ни отнемаш ре­дакторското право да съкра­щаваме.

Но и не виждаш раз­ликата между Иван Вазов и себе си...

Не само това - за тебе стихотворението е ни повече, ни по-малко една тор­та, която трябва да серви­раме на гостите си...

Ако пис­мото ти е диктувано от по-възрастни хора - жалко за тях.

Ако чистосърдечно си го написала - явно има много про­пуски в нашето училище.

И особено в часовете по българ­ски език и литература.

Поже­лаваме ти да четеш повече Вазов. И много други автори...

И никога да не се стремиш из­куствено да „изчистваш дет­ското” - това ще дойде от са­мо себе си!

 

(Бр. 3/1999 на „Златоградски вестник”)