Новини

#отархивитеПериферия или средище да бъде Златоград в Родопите

събота, 22 октомври 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Това ще се реши не само от предстоящото ново административно-териториално делене, но и от референдума, който трябва да проведат златоградчани.

„31 области ще има Бълга­рия”, „Цепят страната на 26 области”. „Всеки окръжен град - областен център”...

 

Такива и още по-шарени и противоречиви заглавия и информации се появиха през последната седмица в цент­ралните вестници. Но макар че често тези материали взаимно се изключваха като достоверност, стана ясно, че областите в страната ще бъдат увеличени и ако Смолян стане такъв център, заявки и мераци за което там има немалко, то Златог­рад е предвиден отново в не­гова орбита. Това бе доста­тъчно, за да възбуди страс­тите на златоградчани, ко­ито ни припомняха патила­та си от натрапеното задължително администра­тивно обслужване от Смолянски окръг и пакостните последици от това за Зла­тоград, тръгнал срещу те­чението на реката след 1953 г.

Тогава, припомнят ни, ве­ковната Даръдерска околия се затрива и околийски цен­тър става Мадан, за да се укрепва социалистическото строителство в новите ро­допски градове. Така започ­ва западането на Златоград като административен цен­тър през 50-те и 60-те годи­ни и обезличаването му по-късно като „подчинен” пар­тийно и йерархически на Смо­лян и Мадан.

И от оживено средище до 1944 г. постепен­но се превръща в затихваща периферия.

През последните девет го­дини често се говореше за необходимостта от ново административно-територи­ално делене на страната, но днес за първи път се загово­ри конкретно за законопро­ект, който влиза в Народно­то събрание и до края на нас­тоящата му сесия, т. е. до лятната парламентарна ва­канция, ще бъде разгледан.

Затова и ние, гражданско об­щество и законна управа, трябва категорично да изра­зим позиция: ще оставаме ли отново под административ­ната шапка на Смолян и да продължим да щурмуваме ба­ирите, или ще предпочетем естественото си място по течението на реката към Кърджали и Хасково. Заедно с добрите ни съседски общи­ни Неделино, Бенковски и Кирково, с които винаги сме съставлявали единна териториална, административна и икономическа единица.

По­зиция по тази дилема общест­веността ни трябва да заеме, като заедно с това поеме от­говорността за бъдещето на своя град и по-нататъшното му развитие: отново част от някогашния „окръг на колела”, и следователно продължение на положението ни като пери­ферия. Или надолу към плодо­родната земя и жп линията, ка­то част от една жизнена ико­номическа единица, средище на бъдещата Беломорска зо­на, в която ще ни превърнат пунктовете край Маказа и по-късно край Кушла...

Затова не­ка имат мнение гражданските организации в общината, кои­то да подготвят населението за необходимостта от органи­зирано допитване (референ­дум), на който ясно да изрази волята си. А общинските съ­ветници да обсъдят тази въз­можност и дадат зелена ули­ца за такова общо допитване. Като това няма да бъде про­тивопоставяне на Смолян - ако това е логиката на бъдещите избирателни райони, нека Смо­лян става област, не сме про­тив неговото развитие.

Но без нас! Ние трябва да си вър­нем някогашното средищно по­ложение като естествен цен­тър на територия, разбивана няколко пъти, сред които през 1919 г., когато по силата на Ньойския договор ни отнемат цялата Ксантийско-Гюмюрджинска област на Южните Родопи: през 1944 г., когато отново ни вземат Беломорието, с множество чисто български села и градове; и през 1953 г., когато преставаме да сме околийски център и ставаме придатък на сталинския Мадан и живковския Смолян.

Днес имаме 9 области, на всяка от които се падат по 30-35 общини.

Така областни­те администрации са откъс­нати от органите за местно самоуправление, ще се търси модел, по-близък до общините и затова областите ще се увеличат. Предвижда се и на­маляване на броя на общини­те в рамките на всяка област, което ще редуцира състава на областните администрации, което пък ще доведе до сък­ращаване на пилеенето на из­лишни средства.

Така ще се разшири основата на местно­то самоуправление, ще се от­говори на изискванията на ев­ропейското законодателство. Новото делене ще доведе до корекции в законите за мест­ни избори, за държавна адми­нистрация.

Отивайки към Кър­джали, нашите две общини ще увеличат мандатите за на­родни представители там, а значи свиване мандатите на доганово-луджевата група на държавна сигурност и Мултигруп в парламента.

Тази реформа ние трябва да подкрепим, ща застанем твър­до зад нея.

Защото тя дикту­ва нашия регионален златоградски интерес. Колкото по­вече хора го разберат, толко­ва по-скоро ще направим ус­пешен референдум и това ще е нашият принос за реформа­та в държавата ни.

 

(Бр. 10/1998 г. на „Златоградски вестник”)