Новини

#отархивитеМиньорското дружество в Златоград пред закриване, поделят си го общини?

вторник, 18 октомври 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

. За да не бъдем в Маданска околия, трябва да отидем в бъдещата Кърджалийска област

 

Ефим УШЕВ

 

През изминалите две седми­ци Златоград живя под знака на миньорските протести. Разбира се, искрата бе увол­нението на избрания от ра­ботниците директор, поел определени ангажименти към тях.

Но истината е, че не мо­жеше да не се стигне дотук, след като в по-голямата си част заплащането на хората се движи между 90 и 120 хиля­ди лева.

А новоназначеният ди­ректор не можеше, а и нямаше право да ги увеличи.

 

Протес­тите ескалираха след заплаха от страна на министъра, че ще бъдат обявени в ликвида­ция, ако до няколко дни не се започне работа, тъй като все­ки ден трупаните загуби са за около 50 милиона лева. ОбС се събра на извънредно заседание и прие свое решение - единст­веното, което всъщност мо­жеше да направи. То не бе при­ето от стачкуващите и запо­ведта за ликвидация не закъс­ня. Министър Радев я обосно­ва с рязкото стеснение на въз­можностите за излизане от кризата, вследствие продължителното неработене. Трупа­ните загуби се прибавяха зас­трашително към онези от пре­ди протестите, на стойност 870 милиона, както и увеличе­ните неразплатени разходи към множество доставчици, надминали 5,5 млрд. лв., най-вече към НЕК и бюджета.

Спо­ред министъра, критичната ли­ния на необратимост на тези процеси е налице и не е имал никакъв друг изход, а това, че не били приети никакви други варианти от страна на про­тестиращите, е резултат от заблудата, че ако бъдат док­рай непреклонни, някой ще им увеличи заплатите…

Като че ли някой дава зап­лати заради самите заплати - каза Радев по националното радио. - Сякаш този, който да­ва тези заплати, е някой, раз­личен от тях самите. Не мо­же да няма продукт, а да има заплати, коментира той. Има и възможност тази ликвида­ция да се превърне в много бърза приватизация и работ­ниците да формират свое работническо-мениджърско дружество, разбира се, с мно­го по-малък от 50% дял.

Предприятието имало дос­татъчно атрактивни активи, които могат да бъдат прода­дени и които са много повече от натрупаните задължения. С тези активи ще се удовлет­ворят всички кредитори и ще останат пари за самото пред­приятие. За това обаче тряб­ва да се намерят отговорни купувачи при цена в ликвида­ция.

Отделно от това произ­водственият процес няма да спира и ще им се съдейства бързо да бъде изкупувана про­дукцията, ще бъде стартиран процес за уреждане на дълг срещу собственост от стра­на на НЕК и т. н. Единствено­то условие за това обаче е незабавното започване на ра­бота и възстановяване на производството.

От юни до септември зла­тоградското дружество е продало продукция за 2,1 млрд. лв., разходите по дейността са за 2,9 млрд. лв. За същия период загубата само от ос­новната дейност е за 800 млн. лв.

ФРЗ за тези 4 месеца е бил 870 млн. лв. До края на сеп­тември са работили 1270 ду­ши. Собственият капитал на дружеството е 6,9 млрд. лв., дълготрайни активи - над 10 млрд. лв. На провежданите ежеднев­ни събрания работниците не отстъпваха от искането си първо да се дадат парите, после да започнат работа. Не помогнаха уверенията на кме­та на общината, че нищо не може да се реши с крайни мер­ки и положението на община­та се влошава изключително, без да може да изплаща соци­ални помощи, заплати в образованието и здравеопазване­то.

Господин Деспотов каза пред тях за съществуващ план, според който фабрика­та в Ерма река се спира и ру­дата започва да се преработ­ва в Рудозем, за да се стаби­лизира предприятието там за наша сметка.

Тогава това не се възприе сериозно, но се потвърди не след дълго, кога­то по националните медии се заговори за прехвърлянето на златоградски мощности и активи в Мадан, Рудозем и Кър­джали. Което не означава ни­що друго, освен ликвидиране икономическата независи­мост на общината, в която ще влизат все пo-малко пари. Тази опасност ставаше все по-близка с неприемането от страна на рудодобивниците на каквито и да било вариан­ти и решения.

Последва пис­мо на министъра на финанси­те, в което той предупреж­даваше, че ако продължи стач­ката, ще е принуден да прис­тъпи към закриване на дружеството в Златоград.

Като имаше предвид пре­дишното предупреждение на министъра, след което послед­ва заповед за ликвидация, ини­циативната група „Бъдеще за Златоград” поиска среща и разговаря с инициативния ко­митет на миньорите повече от 4 часа, нахвърляйки мно­жество варианти за възста­новяване диалога с министър Радев, което можеше да бъде реално само при започване на работа в Горубсо. След оти­ване до консенсус за опреде­лени искания, които да се от­стояват, водачите на миньо­рите заявиха, че се съмняват да могат да упражнят влия­ние над хората си, така че да се започне производството.

Така се очертаваше печал­ната картина Горубсо-Зла­тоград да бъде раздадено, т.е. прехвърлено на Мадан и Кърджали, икономическо запа­дане на общината, а като не­разделна част от бъдещата Смолянска област, много ско­ро да станем и част от бъде­щата Маданска околия - в Сливен вицепремиерът Бакърджиев вече оповести, че след областното предстои и око­лийското делене.

И за да ос­тане все пак този вековен град някакъв център с опре­делени перспективи, шансът му е да възобнови искането си да мине към Кърджалийска област, където няма начин да не бъде околийски център и да се ползва от бъдещата безмитна зона на Маказа, от огромните отчисления, които ще получава този район след откриването на прохода и нов ГКПП.

 

(Бр. 20/1998 г. на „Златоградски вестник”)