Юлия Благоева – ШОПОВА

Не са малко думите от на­родния говор на Златоградско, обозначаващи отглеж­дане и възпитаване на деца­та, здравето и боледуване­то им. Така например за здравото дете се казва, че е „кръвено”, т. е. румено, като пищеник - като пита; „измък­нало са е” - пораснало; изкласило е - пораснало и минало в по-горни класове в училище; „вякнало са е” - заякнало е.

Различни са народните на­именования и при различни­те болести.

Напр. „сипка” се казва на шарката; „понта” - за пневмония; „пишкуть” - кога­то има бодежи; „зазъбник” - гнойна торбичка над зъба; „чуменик” - ечмик на окото; „синявудка” - синявица; „пърша” - лишей.

Когато детето се изшари, казваме „изсипа са”. Същият израз се използва и при хер­ния, но при нея казваме още „накъца са”. Детето може да се „накачи”, т. е. да се зарази от някоя прилепчива болест. При опарване за раната на детето казваме „изпърхули са” - появяват се мехури. При нараняване раната може да се „подлюти” - инфектира се. Когато раната заздравява, болестта е минала, се казва „свърна му са”.

След боледуване или недохранване, външният вид на човек се променя. Ко­гато е блед, казва се, че е „просветил”; „опънал са е” - мал­ко е отслабнал; „смъкнал са е, люшнал са е” - много е отс­лабнал.

Бременната жена е в „заходица” - начална бременност; или т`ъжка - вече е бременна.

Бебето сае - т. е. бозае;.шлеви са - лигави се; сурне са - лази. Докато е малко, то трябва да се мири – т. е. да се наг­лежда; да се заблива - занима­ва, развлича; да се варди - па­зи; да се разтипа - разхожда се. След като проходи, дете­то кука - кляка; подрипка - подскача; патариса - ходи, обика­ля, тича; „галдупчи са” - премя­та се през глава.

Детето мо­же да се случи пристало - кротко, добро; а може и да е „опренко, вирнатко” - трудно за гледане, за възпитаване. По­някога то „отлава” - отговаря невъзпитано; може да е на месечини - ту кротко, ту по-буй­но, според фазите на луната.

Когато за него се казва, че е раздуманко - значи приказли­во. Когато е мълчаливо, зна­чи е бьонь...

Родителите се радват на детето си и обикновено каз­ват, че е каматно - красиво; когато възприема напътстви­ята - значи то „приима”. При някогашните лоши битови усло­вия на града и битовите условия на златоградските се­мейства, струва ни се невероятно, че всяко е отглеждало по пет-шест, че и повече деца. Сегашните поколения, при всички глезотии на съвременната цивилизация за отглеждането, трудно се справят и с 2 деца.

И вече минават на едно раждане…

(Бр. 6/1998 г. на „Златоградски вестник”)