Новини

#отархивите: Българската доктрина: Обединение на нацията пред основни приоритети

неделя, 09 октомври 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Обосновавайки необходимост­та от Българска национална док­трина в сегашната нова геополитическа обстановка, един от авторите й - проф. Григор Ве­лев, каза в Златоград, че е край­но време да престанат вътреш­ните ни противоречия и партизанстване на дребно, вследст­вие на което не знаем как да защитим националните си инте­реси. И посочи един пример - Ру­сия продава газ на европейски­те страни за 82 долара на 1000 милилитра, а на нас държи да го предлага за 110 долара.

 

Когато правителството протестира, обвиняват го, че скъсва отно­шенията си с Русия. При това надават вой маса платени рус­ки агенти, каза. проф. Велев. - Ние винаги сме изказвали и ще изказваме нашата голяма бла­годарност на руските войни, допринесли за нашата свобода през 1878 г. Но не можем да из­разяваме благодарност към рус­кия империализъм, защото вой­ната не беше започната с цел освобождението на България – на бойните карти на руските офицери не беше отбелязана България, а „Задунайска губер­ния”.

Русия предварително зна­еше, че не може да защити една Санстефанска България, защото преди това беше подписала таен договор с Австрия, за да препятстват създаването на силна и голяма държава на Бал­каните. По този начин Русия погреба националния ни идеал за етнически обединена България. Затова сегашните и граници представляват едва 57 на сто от етническата й територия, осечена от всички страни. Ако бяхме изпълнили завета на Лев­ски сами да извършим освободи­телното дело, може би щяхме да защитим по най-добрия начин нашите национални интереси.

Проф. Велев отбеляза на сре­щата си със златоградчани, че освен сръбска и гръцка, на балка­ните е създадена и трета докт­рина - тази на албанците и то преди да е била създадена държа­вата им. Тази доктрина е от 1910 г., когато няма държава Албания, но има доктрина, изразяваща се в сентенцията: „Раждай и насе­лявай!”

В резултат албанците от сегашната държава Албания ус­пяха да имигрират, заселвайки ця­ла Западна Македония, където ни­кога не е имало повече от 5% ал­банско население. Заселиха и Ко­сово, която е сръбска земя и където днес са 93 на сто. Доктрината на албанците почи­ва на демографския принцип за на­селяването на чужди територии и засега се увенчава с триумф. Въпреки сегашните трусове, спо­ред проф. Велев албанската док­трина в Косово ще бере добри плодове.

Четвъртата национална док­трина на Балканите е създаде­на в 1918 г. в Румъния.

След Пър­вата световна война тя придо­би Южна Добруджа, успя да взе­ме и Трансилвания. Тяхната док­трина е създадена от Николае Титулеску - министър на външ­ните работи, един от отявлените врагове на българската на­ция.

Целта е: Румъния - от Ун­гарската пуста до Днепър. В та­зи доктрина се смята, че тяхното естествено пристанище трябва да е Варна.

През 1925 г. Кемал Ататюрк, българомохамеданин от Голо Бърдо в Албания, който говори перфектно български, обявява създаването на турската наци­онална доктрина, озаглавена „Мир в страната, мир със све­та”. С нея се поставят основи­те на светската турска държа­ва, чийто гарант е турският офицерски корпус, който при всяка една опасност от мюсюл­мански фундаментализъм, е го­тов да извърши преврат в стра­ната, за да се възстановят светските начала.

В доктрина­та на Ататюрк е апелът му, в който се казва, че най-добрият приятел на турския народ е българският. И никога повече Тур­ция не трябва да напада Бълга­рия. След смъртта на Ататюрк турската доктрина заема дру­ги измерения, като послужи за база на турския национализъм или пантюркизъм, чиято форму­ла е възкресяването на импери­ята от Китайската стена до Атлантика.

На този исторически фон, смята проф. Велев, България все още няма национална доктрина. В периода на националните бор­би за освобождение е правен опит за създаването на наша доктрина - от Раковски, а по-късно и от Левски.

Но те не са формулирани по начин, който да ги направи общонационално дос­тояние и идея. Националната доктрина има задача да форму­лира националния идеал, да по­сочи посоката за развитие на държавата, да обедини нацията, за да развива този неин идеал. Друга причина за създаване на такава доктрина проф. Велев вижда в специфичната ни чер­та да се разделяме, да се самоизяждаме, като че ли не сме спо­собни да се обединим около ня­каква основополагаща идея.

Спо­ред нашата доктрина сега, време е българският народ да се обеди­ни пред главните национални приоритети, независимо от бо­гатството на политическия спектър. Целта е България да има приоритети, пред които всички партии да бъдат обеди­нени, по които не можем да има­ме различия.

 

(Бр. 6/1998 на „Златоградски вестник”)