Новини

#отархивите: Как в Златоградско изговаряме някои думи от местната флора и фауна…

събота, 08 октомври 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Юлия Благоева - ШОПОВА

 

„Слисни са, горо, спуши са,

Хасана, горо, да скриеш..."

 

В диалектния говор на на­шия край са разпространени много интересни и поетични названия за гората, нейните растения, животни, скали, местности. В смесените с дъб и бук гори рано напролет пър­ви се развиват буковите дър­вета. Тогава хората казват „показаха са байречкине”. За­щото зелените букови върха­ри се виждат като знаменца сред неразлистените още дъ­бови дървета.

 

Името гърм, за дъба насе­лението тук обяснява с това, че като високо и често поединично растящо, привлича .гръмотевицата, която при нас има същото название -падна гърм. Сред другите дър­вета из горите се среща гло­гът, чиито плодове наричаме хлебнички. По високите места расте скорушата, наричана тук оскруша. По същия начин скомината, причинявана от тръпчивите плодове, назова­ваме оскомина. Тръносливките пък – синки-трънки.

Полянките между широко­листните гори и оголените места са обрасли с разнооб­разни билки, треви и храсти. Народът е нарекъл с поетич­ното име воленица, волетина, две различни растения - ма­щерката и горската чубрица. Първото се казва червена во­леница, а второто - бяла во­леница. Пчеларите особено уважават тези растения, за­щото при цъфтенето на ма­щерката през пролетта и гор­ската чубрица в края на ля­тото, пчелите бързо пълнят питите с мед.

Една от първите треви нап­ролет, с дребни лилави цветчета, се казва скок-манго.

Ов­чарската торбичка хората са нарекли бабини въшки, мато­чината - лимонена билка, повета - побой. Бабушка се на­рича един бурен, който се сре­ща често заедно с копривата, но е с гладки и целокрайни лис­та. На скрипалеца, предпола­гам това е плюскавичето, името произлиза от това, че при пипане растението изда­ва скърцащ звук. Златоградчани казват за него, че скрипе. То се използва в пролетните билници (баници с биле), в които се слага още сълвак (поветица), дивякуль (лобода), щир, лютко кл`ътко (киселец) и др.

Много употребявана билка за рани е петложилката, сре­щана още и като патложилка. Вероятно името й идва от петте жилки, които ясно се открояват върху листата й.

От гъбите масово се позна­ва и използва за ядене кукумарът (сърнелата). На горски­те ягоди народът в нашия край вика зуница. Зуница се казва и на дъгата, появяваща се след дъжд. Зунка се нарича и пъстрата на цветни ленти ивица върху женската жилет­ка.

Интересни са названията на много дребни горски животни, насекоми и птици.

На совата например се казва още ухловица. На бухала - бух, на сой­ката - дерогазица, на сврака­та - карагашка, на бръмбара - базук, като бръмбарите злат­ки се наричат стамболски базуци, по идея на лъскавите, привличащи внимание стоки, идвали някога от Цариград. Родопча­ни казват на мравките муравки, което е основа и на руско­то муравей. На голия охлюв се казва гольо, костенурката - жълва, светулките - блестунки, калинките - караманки.

Бавноподвижните, обикно­вено вредни или грозни на вид насекоми, се наричат бабульки, а гъсениците - въсеници.

Когато тръгнеш нагоре по височина, казва се, че вървиш възбърце, от думата бърце -хълм. А когато слизаш, казва се че вървиш низбърце. Особе­но трудните за изкачване мес­та се наричат превали - голя­ма превала, малка превала.

В миналото младите хора на големи групи излизаха сред природата. Техни любими мес­та, любими и за по-възраст­ните, бяха Пирийца, Студената вода, Рупите, Рахора, откъдето се донасят първите кокичета още през февруари-март. Младежки компании по­сещавали и местностите Цветково, Келебека край Старцево, зад м. св. Екате­рина, Сурле и др.

Интересни названия на скали са Разсечен камень, Стъпката на св. Геор­ги; на долове - Марушина па­дина, Вълчан дол. По предание името на последния произлиза от някогашните проливни дъждове, когато това дере придошло толкова много, че в мътните му води се мятали живи вълци.

Съществуват още много и интересни названия на мест­ности, които ще изнесем в други материали. Защото и названията на растения и жи­вотни, споменати тук, съвсем не са всички. Но все пак да­ват представа за голямото езиково и словно богатство на родопския говор и в част­ност - на златоградския диа­лект.

 

(Бр. 20/1997 г. на „Златоградски вестник”)