Новини

За кафенето в Златоград – някогашният „вестник”

вторник, 04 октомври 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Евтим ЦВЕТКОВ

 

 

За първи път в Златоград се проведе Ден на кафето - една оригинална форма на връщане към популярното „кафеджийско” минало на града, прочут с множеството си някогашни кафенета, които са били тогава териториите за дебати – и за местните, и за световните събития и проблеми.

 

А нима днес е по-различно? Не бъка ли градът от кафета на всеки ъгъл? Само дето никой не се надпреварва да прави най-хубавото кафе – най-гъстото, най-шербетлията, най-вкусното… Защото машината ги вади еднакви.

Но ако някога това си е било обичайното състояние на градчето, сега за първи път сокаците на чаршията омайваха народа още отдалеч с уханието на прочутата напитка, докарвана някога с камилския дилижанс на Изтока. По улиците пак се събра народ отблизо и далеч, музика звуча във всякакви стилове, а сервитьорите щъкаха щастливи с таблички кафе, облечени в одежди от различни времена и географски ширини, музика на живо подбираше мелодиите, за да усетим техния дух и атмосфера.

Онова обаче, което е давало „вкус и мирис” на Златоградското кафе през вековете, е неговата откритост към света, неговият беломорски хинтерланд – златоградчани са пътували както за да си вадят хляба, така и с широко отворени очи за познание, откъдето са носели в родния си град усвоени умения, но и духовно богатство, което са предавали на децата си. и някъде там, в дисагите си, са скътвали по някое пакетче кафе с кафениче – за армаган от Цариград, от Божи гроб, от Атонските манастири, които и днес можем да видим в музея на просветата…

И така се е развивала традицията на кафето. И на кафенето, като теренът на сладкодумството и аркадашлъка, теренът на общуването, в което можеш да научиш всичко – за раждания, сватби, умиралки и пр. Защото то е най-близкото „средство” за комуникация тогава. Това е „радиото”, това е „вестника”, то е, което дава или ражда информацията, налага норми, схващания, формира свои „орбити” и кръгове. Определя стойности, формира интереси… Като място предимно за срещи, кафенето ражда идеи, които осветяват „пътя”, но и култивират невежество и слухове.

От Гогаджовото и Кардашлъковото кафенета в Малка река и Хаджимале, през Ушевото и бай Наковото в центъра, та към Колешовото и другите кафенета в Голема река.

И така и до днес, когато каним приятелите си на кафе в Златоград. Защото, казват, с приятели е по-вкусно…

 

(Бр. 12/2016 на „Златоградски вестник”)