Новини

#отархивите: Янка Хекимова: Никога не забравям, че коренът ми е в Златоград

понеделник, 03 октомври 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Ефим УШЕВ

 

 

Янка Хекимова, прочутата изпълнителка на орган из це­лия свят, с постоянно место­жителство в Париж, беше през август няколко дни в Зла­тоград, заедно с цялото си се­мейство. Срещнахме се в кра­сивата Тенева къща в Стария град, където някога е отся­дал при идванията си и народ­ният представител от града ни в 24 и 25 Обикновено народ­но събрание Сирко Станчев.

Спомняме си за него след раз­глеждането на множество ар­хивни снимки, предоставени от любезния домакин Михаил Тенев.

 

Но с Янка ще разгова­ряме за музиката - нейната същност и битие, и за родния й град - нейния детски спомен за красивата природа и няко­гашните приятели.

Читателите ни знаят за нея от две публикации през 1993 г. Оттогава насам зна­чително е разширен кръгът на изявите й, дори в географски смисъл - през 1994 г. е на тур­не в Мексико, където освен концертите води и майсторс­ки клас на студенти по изпъл­нение на орган. За особено важна за себе си година смя­та 1996-а, когато е първият й концерт в Япония, в току-що построената огромна за­ла в гр. Киото. Преживяване­то е било голямо, тъй като японците нямат традиции в това изкуство, а за­лата е била препъл­нена от 1800 души. Техните аплодисмен­ти са били като ог­ромна вълна, която се задава от дъното на залата и в един момент се сгромо­лясва на сцената…

Следват доста концерти в париж­ки църкви, директ­ни записи от Радио Франс Ентернасионал, издава два дис­ка със свои изпълне­ния, предназначени специално за радиоизлъчване и два други - за разпрост­ранение от музикалните къ­щи и магазини.

За да не са повече издадените досега дискове, причината вижда само в себе си, защото записните сеанси за орган са изключително изморителни, обикновено в малките часо­ве на нощта, когато е спря­ло движението на метро, коли и автобуси.

Последната концертна изя­ва на Янка Хекимова в Бълга­рия е в зала „България” през 1993 г., а преди това - пак тук през 1983 г., като студентка в консерваторията. Смята, че българинът е много музикален, приема възторжено изпълненията й, телевизията заснела целия концерт и го излъчи­ла. И смята този запис за най-сполучливия от всички други, правени из сцените по Евро­па.

Не намира голяма разлика между публиката в родината и тази в странство, защото един артист, който има да ка­же нещо важно и хубаво на хо­рата, където и да е, те го раз­бират.

 

В разговора ни споменавам за онова изказване на българ­ски художник, според когото българската култура загива­ла, защото българинът не ку­пува нищо, което не става за ядене…

 

- Мисля, че е много пресиле­но казано. Културата никога не може да загине. Винаги остава по едно въгленче, а аз смятам, че е останало много повече. Вярно е, че при криза най-уязвима е културата, че много хора сега са обезпокое­ни и има защо. Но благодарение на вечната жажда за кра­сиво, за култура, към нещо по-възвишено, я има все още бъл­гарската нация. Всеки народ си има различни слоеве на об­ществото, по-опасно смятам липсата на самочувствие у доста българи, което не е доб­ре.

 

- При пътуванията ви по света случвало ли ви се е да стане дума, че сте от Зла­тоград?

- Разбира се, когато ме пи­тат за родината ми, за мое­то семейство, казвам откъ­де съм, макар че за Златог­рад не знаят много често и в София, та какво остава за другите европейски градове. Там обикновено бъркат сто­лицата ни с Букурещ или Бел­град.

Но всичките ми прияте­ли знаят, че родът на баща ми е от Родопите, че първи­те си седем години съм живя­ла в Златоград и никога не забравям, че тук е моят ко­рен.

Имах много щастливо детство, родителите ми са ми дали толкова много обич и всичко го свързвам с града - с къщата ни, с градината и дво­ровете ни, екскурзиите, кои­то много ме впечатляваха, реката през лятото, излети­те из планината с близки.

И сега се връщам с вълнение в Златоград, уважавам хората тук, защото са с много хубаво чувство за хумор и са с благ характер…

 

Янка Хекимова не можа да остане в Златоград на за­почващия събор-надпяване „Родопите и Космосът”, за което много съжаляваше. Тя трябваше да бърза, защото я очакват концерти в Англия и Франция - още следващия ме­сец. На златоградчани пожела по-добри години от досе­гашните, да няма повече бед­ствия като миналата година.

- Благополучие и кураж на всички и както е казала една златоградчанка: „Думайте ху­баво, чи да са случва хубаво…” Аз ще кажа пък - мислете ху­баво, че да се случват само хубави неща…

 

(Бр. 18/1997 г. на „Златоградски вестник”)