Новини

#отархивите: Инж. Атанас Атанасов: Златоград не губи шансовете си за гранично преминаване

събота, 01 октомври 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

По повод на публикациите в „Златограрадски вестник” за ре­шенията на Смесената бълга­ро-гръцка комисия от експерти, свързани с отварянето на нови ГКПП, искам да споделя с читателите на вестника следното:

 

1. През 1993  по поръчение на общините Златоград, Кирково и Неделино, под мое ръководство беше разработен проектът за ГКПП Златоград (Кушла).

2. През 1995 г. под мое ръ­ководство беше разработен проектът за ГКПП в района на Маказа. В същия проект се търсеше оптималният ва­риант за ГКПП в общо нап­равление Кърджали-Комотини. В сравненията се използваше разработката, правена през 1993 г.

за Златоград (Кушла). Резултатите от сравненията, записани черно на бяло в проекта, накратко са:

- най-перспективен вариант за едновременно пресичане на границата - жп + път, е Кушла;

- по стойности пътното пресичане при Кушла и малък Маказ са съизмерими;

- само жп преминаване - аб­солютно превъзходство на Кушла.

3. През 1996 г. от Министерството на териториал­ното развитие и строителс­твото бе възложена задача­та „Предварителни технико-икономически и устройствени проучвания за ГКПП в направлението Кърджали – Комотини”, като на авторския колектив беше предоставено правото да определи място­то на ГКПП. Разработката е за „Кушла” - две площадки, ед­ната преди село Кушла, в отвор с тунел, а другата над селото, при вариант без тунел.

 

Резултатите от проучва­нията недвусмислено доказ­ват предимството за „Кушла” като международен транспор­тен коридор (жп + път). Ав­торският екип и сега е убе­ден в правилността на едно такова решение, самата му работа доказва това.

От друга страна, не тряб­ва да забравяме, че най-доб­рите варианти за България не са и най-добрите варианти за Гърция. С други думи, тъй ка­то българската страна е инициатор за ГКПП в района на Кърджали-Комотини, реали­зацията е възможна при една гъвкава българска позиция.

От трета страна, в под­писаната спогодба се комен­тира отварянето на ПЪТНИ ГКПП. Никъде не се споменава за железопътни ГКПП.

По време на преговорите, в които взех участие и аз, гръц­ката страна предложи ГКПП през Малък Маказ (на принци­па ГКПП да има всяка една ад­министративна единица - Ко­мотини, Ксанти и Драма). Ус­ловието път + жп автома­тически отпадна.

От гръц­ка страна беше заявено, че това е перспективно пред­ложение, но следва да се об­мисли отделно от национал­ните жп фирми на двете страни и че това не е пред­мет на спогодбата.

При това положение българ­ската страна даде съгласие за ГКПП в района на Малък Маказ, при условие че се реализира четирилентов път (ав­томагистрала) с тунелно пре­минаване. Гръцката страна поиска прекъсване за консул­тации и след това прие българското предложение, като на първия етап се изградят две от четирите ленти на пътя. В протокола се записа анекс за жп в духа на стана­лите разисквания.

С други думи, ГКПП Г. Дел­чев-Драма, ГКПП Смолян-Ксанти и ГКПП Кърджали-Комотини, са вече факт.

Съгласно с подписания про­токол, продължава инженерно-техническата работа по три­те ГКПП:

 

- определяне точката на пресичането на границата;

- определяне оста на преси­чането в съответствие с пло­щадките за ГКПП от двете страни на границата;

- проектиране в ускорени темпове на избраните пътни връзки и самите ГКПП;

- строителство на инженер­ните съоръжения и съпътст­ваща инфраструктура.

 

От казаното дотук става ясно, че никакво пререшаване не е актуално, а напротив - с ускорени темпове продължава по-нататък работата, тъй като и двете страни декларираха, че ще направят всич­ко възможно набелязаните срокове за ГКПП в спогодба­та да бъдат спазени.

Сега, въпреки че е зима - се­зон изключително неблагопри­ятен за теренна работа, екип на ГУП подготвя изброените по-горе решения за пътните връзки, като необходимо усло­вие за работно проектиране…

 

И накрая за интересите.

Учу­ден съм от произволните тъл­кувания на хора, които са били встрани от проблема, и особе­но от определенията като „ма­фиотски тежнения у нечии кръ­гове”.

Който ме познава лично, едва ли ще се съгласи, че моите позиции по въпроса са извън професионалните ми компетен­ции. Но нека да си припомним за интересите:

Първо. Отварянето на три нови ГКПП между България и Гърция е в интерес на страната, в интерес на нейната нова политика по отношение на активизиране транспорт­ните връзки „север-юг”.

Второ. Отварянето на три­те нови ГКПП ще са важен елемент в териториалната стратегия за развитие на трите области - Софийска, Пловдивска и Хасковска.

Трето. Новите ГКПП ще създадат благоприятни пред­поставки за излизане от кризата на крайграничния район, за овладяване на безработи­цата, за последващо разви­тие.

Вярно е, че в случая инте­ресите на Златоград загу­биха единия от шансовете (пътния). Остава обаче вто­рият шанс - железопът­ният. Възможните жп преми­навания Кърджали-Комотини от българска страна, сочат приоритета на „Кушла”.

Раздухването на проблема Кушла-Маказа не от профе­сионална и междудържавна (България - Гърция) позиция, е тъкмо вредното, деструктивното, нечистоплътното. Пре­ди човек да се захване с тази тема, ако е добронамерен, следва да се поинтересува от предисторията и тогава да пише по вестниците.

 

С уважение към читате­лите

на „Златоградеки вестник”

ст. н. с. д-р Атанас АТАНАСОВ

зам.-ген. директор на НЦТРЖП

8. 01. 1997 г., София

 

(Бр. 2/1997 г. на „Златоградски вестник”)