Новини

#отархива Оруел: За свободата и нейните „пазители”

неделя, 25 септември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

+ Разпространението на то­талитарни доктрини отслаб­ва инстинкта на свободния чо­век да разпознава опасност­та…

 

Джордж ОРУЕЛ

 

 

Най-страшният враг на сво­бодата на пресата и мисълта в наши дни не е официалната власт. Най-пагубният враг на писателя и журналиста в на­шата страна е интелектуалното малодушие - факт, на който според мен не е обърна­то достатъчно внимание.

 

Свободната преса е в ръцете на кръг богаташи, за които укриването на истината е част от печалбата. Нито по­пулярната преса, нито елит­ните издания биха определили място на нестандартната гледна точка, която влиза в разрез с идеологията на мо­мента.

Проруската пропаганда е фалшива. Тя направи невъз­можно обсъждането на някои въпроси с подобаваща сериоз­ност и безпристрастност.

За­що никой не надига глас срещу руския милитаризъм? Оче­видно според тях руснаците имат право да се защитават, а ние и друга група хора, кои­то макар и да не поддържат горното становище, се съгла­сяват с него, поради най-обик­новена страхливост. Важно е да осъзнаем, че обхваналата ни русомания е признак на об­щото отслабване на западна­та либерална традиция. Либе­ралът, изменил на принципи­те си, е едно често явление в наши дни. В нашата страна, за разлика от Франция и САЩ, от свободата се страхуват именно либералите. Оказва се, че противниците на свобода­та са именно сред литератур­ната и научната интелиген­ция - хората, които би тряб­вало да бъдат най-ревностни пазители на. човешките пра­ва.

Разпространението на то­талитарни доктрини отслаб­ва инстинкта на свободния чо­век да разпознава опасност­та. Те не могат да проумеят, че насърчаването на тотали­тарните мерки ще се обърне в даден момент срещу сами­те тях. Известна е печална­та слава на темите със „за­пазен периметър”, в които съзнателно се изключва всяка дискусия.

Успехът на клуб „Лява кни­га” през изминалите 5-6 годи­ни показва недвусмислено готовността на интелигенция­та да приема и лошия изказ, и лъжата, стига творбата да преповтаря това, което трябва да бъде чуто.

(Бр. 7/1996 г. на „Златоградски вестник”)