Новини

#отархива Как бе провъзгласена българска независимост

четвъртък, 22 септември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Виолета РАДЕВА

 

 

И вторият напълно самостоятелен акт на България, след Съединението от 1885 – обявяването на държавната ни независимост на 22 септември 1908, не е по вкуса на Русия. България става мишена на несдържани нападки от страна на целия руски печат. Не пада по-долу в ругатните си и английската преса. На кореспондента Джеймс Баучър, който защитава нашата кауза, е заповядано да напусне София и на негово място идва Дилон, от чийто кореспонденции лъха цинизъм и омраза към нашия народ.

 

Руският външен министър Александър Изволски обсипва България с хули, когато му казват, че общественото мнение у нас е силно възбудено по въпроса за независимостта, троснато отговорил, че „...у вас обществено мнение не може да има”. Още по-невъздържана е реакцията на Николай ІІ. Когато Фердинанд приема титлата цар, той е вбесен и нарича постъпката му „ акт на мегаломан и маниак”. В историческата си ограниченост руският император явно не е знаел, че титлата цар в България е с много по-древни традиции, отколкото в Русия. Още през 926г. Папата признава българския цар Симеон за император и след това всички български владетели са наричани и признавани за такива до падането на България под турско владичество. Така че с короноването си Фердинанд просто спазва вековечната българска традиция.

Как се стига до акта на 22 септември 1908, когато във Велико Търново Фердинанд обявява с манифест пълния и безусловен суверенитет на България, която дотогава цели 30 години след освобождението през 1878, е във васална зависимост от Османската империя. Макар почти формална, тази васалност унизява народа и страната ни, ограничава правото на България да сключва договори, заеми, конвенции, което може да става само с посредничеството на Портата. Васалитетът се измерва и с 2 950 хил. лв. данък на Турската империя.

Българското общество като цяло през лятото и есента на 1908 е напълно готово за историческия акт и съумява да се възползва от благоприятния момент, настъпил след младотурската революция и анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. Драматичните противоречия в рамките на империята се изострят, особено в Македония и отношенията между България и Турция сериозно се влошават. Прекият повод да се скъса с васалната зависимост е пренебрежителното отношение на Турция към нашия дипломатически представител в Цариград, който умишлено не е поканен на 12 септември на вечерята, давана за всички дипломати. Целта на грубата обида е да се подчертае васалното положение на България. Правителството на Александър Малинов протестира официално и отзовава Гешов, а дни по-късно поема управлението на южните български железници, собственост на Турция, поради отказа им да превозят български войски. Завръщайки се от посещения в Австро-Унгария, Фердиданд уведомява Малинов и неговите министри да отпътуват за Търново на 22 септември, където България ще бъде обявена за независимо царство.

Манифестът е прочетен в историческата църква „Св. четиридесет мъченици”, където Фердинанд приема и царската корона, изработена месец по-рано от бижутер в Мюнхен.

А така приключва етапът на създаването, укрепването и възмъжаването на младата балканска държава.

(Бр. 16/2007 г. на „Златоградски вестник”)