Cт. н. с. Методи Петров

„Размислете хубаво, че дос­та сме се лъгали. Ако сръбс­кото правителство не е ве­че таквоз, каквото е било до­сега срещу нази, тогава ще им опростим всичките погрешки и сме вече братя.” (Васил Левски в свое писмо).

В писмо до Данаил Попов от 1871 г. Левски възразява сре­щу намеренията на емиграцията да установи политически отношения със сръбското пра­вителство, преди да е подгот­вена революцията в страна­та. Той разобличава сръбска­та националистическа пропа­ганда и политика, които пре­чат на българското освободително движение. Преговорите с Белград според него следва да се водят на равни начала и при сигурна гаранция, че не ще пострадат интересите на българите.

„Ако сръбското правител­ство отговори истинно; ако ли мисли то с комедии да постигне целта си, т. е. с лъжи и предателства, не е нужно сътрудничество…”

Апостолът на свободата е арестуван в сръбската сто­лица, защото бил „проповяд­вал на тамкашните българи да умират за българщината си, че им е отечество…”

В друго писмо до Любен Каравелов от 1872 г. Левски не въз­разява по принцип срещу бъл­гаро-сръбс­кото сът­рудничест­во. Но „..с на­шите съсе­ди братя сърби, кои­то също изповядват: Свобода или смърт! И ето времето - да покажат действително, че тия сърби са братя на българите...”

Ну­жен ли е коментар?

(Бр. 15/1996 г. на „Златоградски вестник”)