Новини

#отархива Досие на предателя: Как комунистите раздаваха България

неделя, 11 септември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Тодор БАЛКАНСКИ

 

 

„Аз съм роден в Щип. Вся­кога съм бил за самостоя­телния развой на Македония като нация и държава. Не­посредствено след 9. IX. 1944 г. исках да отида като Димитър Влахов в Югосла­вия, исках да остана в Ма­кедония. Не ми позволи Георги Димитров, който ми каза: „Имаш сега много ра­бота тук, ти си много необходим.” После ми съобщи, че трябва да бъда регент на България.

 

После още вед­нъж поисках, но пак не ми позволи. А и сега би било не­изгодно да дойда в Югославия. Как би се приело: ре­гент на България се чувства ка­то македо­нец и отива в Югосла­вия. Впро­чем и защо­то някой ме критикува­ше за това. Не само Югов, Кос­тов (Трай­чо), Поптомов (Влади­мир), също Димитров е македонец, да, да, ма­кедонец.

Не трябва да ме критику­ват за то­ва, защото и на маке­донския на­род ще му е по-добре, ако аз съм регент на България, отколкото някой фа­шист или изобщо ня­кой тип.

Продължа­вайки та­ка, ние в по-изгодна ситуация ще ви я дадем Пиринска Македония, а някак ще се уреди и въпросът за Егейска Македония. Да, ние им нанесохме много зло на народите на Югославия и това трябва да се плати. Криви сме като народ.”

Оригиналът на това из­казване се пази в „Архив на ЦК на СКЮ – Белград”, фонд „Комисия по международни отношения и връзки - Бъл­гария”.

То е произнесено от българския регент Тодор Павлов през 1945 г. в Белг­рад. Старателно скривано досега, то е изнесено във в. „Нова Македония” от 25. XI. 1992 г., с впечатляващо­то подзаглавие „Регент на Бугария се чувствува како македонец”.

Тодор Павлов е от най-изявените негатори на име­то българи като самоназвание на нашите апологети на македонистката и коминтерновска измислица „македонци” и „македонс­ки език”.

В книгата си „Лъчи от преизподнята” описва с комунисти­ческа гор­дост своята антибългарска дейност в София през 30-те годи­ни, с оглед приноса му в реализация­та на коминтерновското решение за създава­нето на „ма­кедонска на­ция” и „маке­донски език” от тялото и езика на бъл­гарския на­род.

 

Тодор Пав­лов (1890-1977) е ре­гент на Бъл­гария от 1944 до 1946 г., после Ге­рой на НРБ от 1970 г., Герой на соц. труд през 1960 и 1965 г. Според енциклопе­дия „Бълга­рия” е „…един от най-изтъкнатите организатори и дейни представители на българската наука и кул­тура”. А всъщност - обик­новен национален предател.

 

 

„Нашата задача е, следова­телно, да създадем необходи­мите условия в Пиринския край, да съдействаме за раз­витието на македонското съзнание всред населението тук...”

 

Владимир Поптомов,

член на ЦК на БКП,

из доклада му „За присъединяване

на Пиринския край към

Македон­ската народна република”

   

Сами се отричат...

 

„Случи се най-чудновато­то: български комунистичес­ки държавни „величия” да твърдят, че българите от Македония не били българи!

Това бе по-немислимо от оно­ва, що казваше Стоян Новакович.

По-немислимо, защото и на него не е идвало наум, че български комунистически държавни ръководители сами ще отрекат своята българс­ка националност.

Сам таван­ският герой Георги Димитров бе родом от Македония, от око­лията на Отец Паисий. А са­мо той ли…” (Иван Михайлов)

(Бр. 19/1996 г. на „Златоградски вестник”)