Новини

#отархива И през 1941 Сърбия атакува четири български града…

събота, 10 септември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Димитър ГОЦЕВ

 

 

...Винаги, при всички конфлик­тни военни ситуации на Балка­ните, България е участвала, за да защити своите национални интереси.

Да си припомним един такъв пример - когато Втора­та световна война дойде и на нашия полуостров - на 6 април 1941 г. Германия напада Гърция и Югославия и ги ликвидира за една седмица.

 

И тогава Бълга­рия, за да покаже, че не участ­ва във войната срещу съседи­те, отказва да изпрати своите войски в Македония и в продъл­жение на 20 дни се прави на не­утрална. Въпреки това, докато умувахме дали да заемем някак­ва позиция, сръбската авиация бомбардира Кюстендил, Радо­мир, Перник и София.

И тогава България не отговори по ника­къв начин на предизвикателст­вото.

И по същото време една част от Северозападна Маке­дония - Тетово, Дебър, Кичево и Струга, останаха в албанска и италианска окупация. Друга част в Южна Македония - Кос­тур, Воден, Лерин, където бе на­селено с компактно българско население, остана в итало-гръцка окупация. Когато под натис­ка на населението, останало в окупираните територии, Бълга­рия най-сетне се намеси, тези земи останаха извън нейните предели. Много ясно се вижда какво ни донесе тази закъсняла реакция от 1941 и недалновид­ното изчакване проблемът да се реши без наша намеса - тери­тории с чисто българско население да останат в Албания и Гърция.

Това нямаше да се слу­чи, ако се бяхме намесили вед­нага. Това е и един от парадок­сите в нашата история - и то­гава, а особено след 1944, ста­рателно се прикриваше фактът с бомбардирането ни от сърби­те. За да не се настройваме срещу тях и да не си помислят те, че у нас се води едва ли не антисръбска пропаганда.

Сега не само младите, но и хора от по-възрастното поколение у нас не знаят, че сръбски бомби през Втората световна война разру­шиха маса жилища и бяха убити 3000 души. Докато ние пазехме неутралитет. Сега, когато предстои да дадем въздушното си пространство на НАТО, първо тряб­ва да са гаранциите - пълни и безусловни.

Един ден тази война ще свърши. И тогава, в зависимост от днешната ни позиция, ще можем да очаква­ме да се решат някои неща в наша полза.

(Бр. 9/1999 г. на „Златоградски вестник”)