Новини

#отархива Страници от историята: „Българете унищожиха всичките руски интриги…”

четвъртък, 08 септември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Стефан СТАМБОЛОВ

 

 

„…Днес много български дейци, които преди 10-12 години би загинали под

руските знамена в една война с Германия, Австрия и Англия, не би помислили да идат на русите да им помагат и даже желали би русите да бъдат надвити и победени, за да може България свободно да въздъхне и да се укрепи вътрешно и вънкашно като държава.

Едно време турците душаха българската свобода и народност, днес същото дело искат да извършват нашите братя освободители…” (6 декември 1886 г.)

 

„...Едно бреме всеко зло за българите идеше от Цариг­рад, днес иде от Петербург.

Едно бреме ние се борехме и пазихме от турците, днес съ­щото правиме с русите.

О, как са измениха работите: не е чудно, че се измениха и симпа­тиите на българете. Послуш­ни до вчера на русите, ние днес се боиме от тех като от огъня и чумата. Горделиви със силата, могъществото, вели­чието и приятелството на Русия, ние днес се боиме от това могъщество, бягаме от приятелството й, както аг­нето бяга да се не среща с вълка. Като разбрахме, че Ру­сия иска да унищожи царст­вото ни, да грабне земята ни, да погуби народността ни и да се намести в къщата ни, ние се сепнахме, събрахме си­лите си и са почна между Ру­сия и нас една страшна и неп­римирима дипломатическа война, война между освободи­телите, днес превърнати в грабители; и освободените, между малкия и слабия Давид и исполина Голиата.

Тая бор­ба с жив интерес, с трепет в сърцето, с искрени симпатии към българете и заслужена не­навист към Русия, следеше и следи всичкия образован свет, всичките велики и малки сили. И ясно е за всекиго, че всички желаят да одържат победа българете над русите, без­мерно малкия и слабия, над без­мерно големия и силния.

С ед­но постоянство, което учуди всичкия свят, с една неочак­вана вещина, с една примерна ревност и бдителност, с една предвидливост и съобразителност българете унищожиха всичките руски интриги, раз­късаха всичките им примки и прескочиха всичките трапове, които им беха приготвили „ос­вободителите”.

Интригата и подкупът, заплашванията и заканванията не подействаха, изкуствено приготвените бунтове умреха, преди да се родят; обещанията и надеж­дите много малко души прилъгаха, нотите останаха мърт­ва буква и обаянието на име­то на белия цар не може да умае и плени като една бъл­гарска политическа патка.

След големите и ненаситни желания и надежди, след верата в могъществото на царското име, дойде хладно и от­резвяващо разочарование, ко­ето показа на царския прате­ник Каулбарса, че неговата мисия нема да сполучи и че българете нема да си прода­дат Царството за голи обе­щания, само за да чуят едно царско „спосибо”.

Тогава са почна вече открита война. Ру­сите се дигнаха и заминаха за земята ни. Със стиснати юм­руци се заканват на българс­ката свобода и народност и за да си отмъстят за неспо­луката и да унижат България, те чрез Турция ни предложи­ха за княз един продажен чер­кезин, един див кавказки деребей, като когато във време­то на еничарете в България е имало цели хиляди. В това са изля и въплоти руската без­силна злоба.

Това беше помия­та, с която тя поиска да об­лее българския престол, за да го обезличи и опозори. Но и тука руската брадва удари у камък...” (Из „Дневник”)

(Бр. 5/1999 г. на „Златоградски вестник”)