Новини

#отархива Българският подвиг от 6 септември 1885-а

вторник, 06 септември 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Методи ПЕТРОВ

 

 

6 септември 1885 г. е велик ден за България. Надигналият се народ провъзгласява Съеди­нението на Княжество Бълга­рия с Източна Румелия. То е запечатано в телеграмата на Привременното правителст­во до княз Александър I, изп­ратена в 7 часа с краткия текст: „Днес Съединението е прогласено по цяла Румелия в името на Ваше Височество. Правителството е съборено. Живей!”

 

Само 35 минути по-късно За­харий Стоянов отправя нова телеграма, този път до председателя на Министерския съ­вет в София, с лаконично съ­държание, определящо велико­лепно характера на сторено­то: „Днес прогласено по начин най-благороден Съединение­то.”

В 10 часа сутринта новоназ­наченият главнокомандващ българската армия в Южна България - майор Данаил Нико­лаев, провожда телеграма до княза. В нея точно и ясно съ­общава за мобилизирането на румелийската войска, която ще се съсредоточи в Ямбол, Бургас и Малко Търново. Войс­ката го провъзгласила за свой княз и се чакат неговите за­поведи.

На 6 септември се издават два важни указа в княжество­то.

От Варна князът подпис­ва указ № 164, с който на 10 септември се свиква на извънредно заседание ІV Народно събрание.

С другия указ, приподписан от княз Кантакузин като министър на войната, се призовават всичките запасни чинове на войската да заси­лят състава и боеспособност­та на младата армия. Със за­писка от Варна князът уведо­мява лично МС за Съединени­ето, като изтъква, че не мо­жел да не приеме този акт.

Той предлага да се мобилизи­ра войската и че ще отиде в Пловдив, откъдето ще изпра­ти „телеграфически циркуляр до великите сили, че призна­вам сюзеренните права на Турция и съединението се пра­ви по един народен дух и никак с враждебна цел против Тур­ция.” Заедно с това княз Алек­сандър I Батенберг ще помоли великите сили да признаят извършеното народно дело.

Следобед на 6 септември, министърът на външните ра­боти и изповеданията Цанов запознава с телеграма княза за интереса на чуждите пред­ставители в София. Правителството не можело да из­каже никакво мнение, понеже князът и министър-председа­телят се намирали в провин­цията. Много се интересува­ли каква е позицията на Ру­сия. Руският представител в Пловдив – Игелстром, изпраща на 6 септември донесение на Петербург, разкриващо какво всъщност е извършено в гра­да.

Първото действие на Привременното правителст­во било да дойдат негови представители в консулството и да заявят уважението си към императора и същевременно го молели за евентуално пок­ровителство от страна на Русия.

Не се забелязвало „ни­какво енергично военно дейс­твие”. Всичко било добре подготвено, а за случилото се ни­кой предварително не знаел. Повечето от руските офице­ри стояли встрани от дейст­вията на българите. От Со­фия нямали никакви известия…

Отпечатаните телеграми в „Държавен вестник” най-добре показват как българите от княжеството посрещат Съе­динението.

Настоява се да се приеме управлението на Из­точна Румелия от Княжест­во България.

Из цялото кня­жество, се подчертава в съ­общенията, се наблюдавал „неописуем възторг”. Истори­ческата поука е, че българи­те могат сами да решават на­ционалните си проблеми - не ка­то търсят помощта на една или друга велика сила, а като използват техните противо­речия.

(Бр. 16/1997 г. на „Златоградски вестник”)