Исмаил КАДАРЕ

Западната цивилизация вече си дава сметка, че след Косово, при прилагане правилата на де­мокрацията се е озовала в сла­ба позиция. И че нейният противник, а не тя се възползва от ситуацията.

Този феномен не е никак нов в човешката история.

Тъжно е да се каже, но трябва да приемем, че твърде скрупульозното демократично пове­дение пред варварството риску­ва да има трагични последици за самата демокрация. Закони­те на цивилизацията нямат ни­какъв ефект върху варварите. Обаче варварските закони са смъртоносни за цивилизацията.

Тъкмо от това противоречие, тъкмо от този фатален възел тръгва драмата на сегашната цивилизация. Косово пока­за, че западната цивилизация днес се намира в опасност. Пора­ди което тя е принудена да преразгледа ця­лата си отбра­нителна стра­тегия. В този контекст дреб­ните спорове в този свят, как­то между друго­то и вълната от антиамериканизъм, са наисти­на несъстоятел­ни пред надвис­налата заплаха.

В Косово престъплението стигна до своята крайност. Всички граници бяха прекраче­ни. Бяха извършени кланета, на които хората, поне в Европа, мислеха, че са казали сбогом. Из­бодени очи, обезобразени тела, унизени жертви. И то до така­ва крайност, че бяха засегнати дори самите сърби. И зад това се крие не само жажда за кръв.

Тези срамни деяния са тържес­твено заявление, че извършили­те ги няма да се спрат пред ни­що. Те са дело едновременно на екстаза, на заплахата и на прог­рамата. Във всич­ко това има и еле­мент на сплашва­не, желание да се демонстрира те­рорът, който да парализира противника.

В днешното бал­канско пространс­тво, въпреки зло­то, което се разг­ръща под закрила­та на една репре­сивна власт, ис­тинското духовно благородство оце­лява. То пролича­ва, то е тук, сред балканските наро­ди - българи, ру­мънци, хървати, словенци, босненци, черногорци, македонци. А също и сърби, ако последните наистина пожелаят да скъсат със злото. Това ду­ховно благородство трябва да се търси. И ако наистина възна­мерява да дойде на Балканите, Европа никога не трябва да заб­равя за него. Защото Балканс­кият полуостров, познал някога светлината, не бива да се ос­тавя да бъде победен от мрака.

(Бр. 14/1999 г. на „Златоградски вестник”)