Новини

Коментар : Защо родната ни политика е несмилаема без чевермета

сряда, 24 август 2016 Златоградски вестник Златоградски вестник
 

 

Полина ПАУНОВА

 

   

Народна носия, пищови, гайди и чевермета - по този забележителен начин заместник-председателят на ГЕРБ и шеф на парламентарната група на управляващата партия Цветан Цветанов отпразнува Гергьовден. Малко по-късно прегърна дете, нахлупи калпак и наред с актуалните политически коментари се изказа за българщината, важността на традициите и оцени положително „доброволците”, които врътнали 150 агнета в Златоград. 

 

В този си вид, всичко това, което имаме като Цветанов, се изказа и за всичко това, което имаме като стабилност в държавата, отбелязвайки, че пищовът бил само за украшение - да не вземе някой да реши, че ще клати стабилността с въоръжен преврат. Краткото лирично отклонение пък послужи като преход за някакви отвлечени думи по отношение на Изборния кодекс, според който да гласуват могат само доброволците, дето въртят чевермета и се снимат с умиление (къде от родолюбие, къде от две ракии) с Цветанов и чифте пищови… 

Политиката в тая държава е сведена до сбор на селския мегдан. Тя е опакована народняшки, целофанът й е шевица, а някъде на заден фон се чува кофти изпълнение на кларинет. Тя трябва да бъде пробутана я със задължително хоро в училище, я с яростно шесткратно изучаване на „История славянобългарска”, я с възедрата ръчица на Бойко Борисов, който гъчи в устата с хляб и сол клето момиче в носия… 

Защото иначе българската политика е несмилаема. А е несмилаема, защото политически и природни явления като Цветанов и Бойко Борисов се запасват в потури за пред камерите, за да грабнат сърцата и умовете (последните - условно) на Динковците. Динковците пък са средните избиратели. Те не искат възпитани политици, интелигентни управници и сдържани законотворци. Динковците желаят да виждат себе си – поседнали в широк разкрач край цвърчащо чеверме в празничен ден, в делничен – с анцуг. Впрочем, това е и в основата на всеобхватната идиотщина на нашенската политика – тя се прави по чобански – с викове, подсвирквания, хвърляне на калпаците, гърмене с пищови във въздуха, дюдюкане и биене в гърдите с радостни възгласи: „Булгар, булгар”. Тя е предназначена за мегдана и неговите обитатели.  По тая причина целият цикъл, свързан с нея, ще бъде на сходно ниво: от кражбите до законотворството. Накрая всичко свършва пак като на мегдана – малко псувни и кютек, последвани от миролюбива пиянска прегръдка. И Динко е доволен…

 

(Бр. 10/2016 на „Златоградски вестник”)