+ Из „ПРОГРАМА” на Дружество „Сърбомакедонац”, в. „Македонски вестник”, 24. VIII. 1886 г.

А) Политическа част:

Винаги да защитава инте­ресите на Отоманската им­перия.

Да повдигне въпроса за отказване на македонците от българския Екзарх, да искат Охридската архиепископия, ко­ято ще зависи от Цариградс­кия патриарх, и под нея да по­паднат всички епархии в Ма­кедония.

На македонския народ да вдъхва сръбски дух: да му се доказва, че македонците не са българи, че с българите нямат вече никакви връзки, че бълга­рите са неприятели на маке­донския народ...

Да развива най-енергична пропаганда за изгонването на българските владици и учите­ли от Македония и на техни­те места да се довеждат вла­дици и учители, родом от Македония и възпитани в сръбс­ки дух…

Б) Филологическа част:

- Да се пише на чисто маке­донски език, но тъй като ма­кедонският език книжовно не е усъвършенстван, да се изх­върли всеки български израз и да се въвежда сръбски.

- Да се вземе сръбската азбу­ка като най-удобна за маке­донския език и при писането да се придържа към сръбската граматика…

(Бр. 23/1996 на „Златоградски вестник”)